Ромарио: Стоичков беше велик играч | sportcafe.bg
Sportcafe logo

Ромарио: Стоичков беше велик играч

Маурисио Саварезе , Four Four Two
13.02.2011, 18:53 (обновена 15.02.2011, 12:10)

1 от 3 снимки Назад Напред

Ромарио, Бразилия

Снимка: © getty images

Ромарио смени футбола с политиката, но продължава да следи любимата игра

Когато излезе първият брой на „Four Four Two"ти тъкмо бе станал №1 в света. Как се промени играта от момента, в който ти започна кариерата си до онзи, в който се отказа? Към по-добро или към по-лошо?

-Моето поколение бе последното, което знаеше как да играе футбол. Онзи, в който техниката играеше решаваща роля. От момента, в който аз се отказах, виждам, че играчите не могат да покажат нищо ако не разполагат с добра физика. Разбира се, хората са различни, но 90% от футболистите поставят на първо място физиката и не се стараят да покажат на терена нищо повече.

Но нима тренировката не е една от най-важните части на футболния живот?

-Във футбола определено ти е нужна физика, длъжен си да бъдеш подготвен да тичаш 90 минути. Но проблемът е в това, че сега треньорите се интересуват повече от работа върху физиката на играчите, отколкото от тренировките с топка. А трябва да се работи и върху двете, не може да се поставя акцента само върху физиката. Не съм съгласен с подобен метод и винаги ще бъда против.

Боби Робсън казваше, че често си пропускал тренировки, но въпреки това винаги си бил във форма и си можел да минеш и без тях. Как би постъпил сега ако беше млад футболист и тепърва започваше кариерата си? Все пак днес футболът е по-бърз и с явна доминация на физиката...

- Трудно ми е да кажа как бих постъпил, вероятно бих правил същото. Сега футболът е на много високо професионално ниво и щеше да ми се наложи да отговоря на това. Но пък вероятно щеше да ми е трудно да изпълнявам определени неща, като работата над физическата кондиция. Щеше да ми е трудно да работя над подобряването й. Когато започнах скоростта и работата ми с топката ми даваха голямо предимство. Сега първото нямаше да играе толкова важна роля. Техниката обаче винаги ще бъде ценена, убеден съм.

Ти беше известен благодарение на своя специфичен удар. От къде научи тази техника и колко време ти отне, за да я усвоиш?

-Честно казано това ми е вродено. Даже като дете удрях топката по същия начин. Баща ми ми подсказваше как да подобря играта си в наказателното поле и затова можех да използвам този удар доста често. Винаги съм казвал, че футболът е основан на умения, а не на сила. Когато трябва мога да използвам сила, но умението винаги е било на първо място.

Кой беше твоят кумир и кой ти повлия най-много докато растеше?

-Не съм имал кумир, освен баща ми, който беше и мой учител. Когато бях дете харесвах много Рейналдо. Той играеше в Атлетико (Минейро) и беше на световното първенство през 1978 г. Изявите му за националния отбор не бяха много ярки, но аз се възхищавах на техниката и идеите му. Стилът му не ме вдъхновяваше, но той беше много умен нападател.

Кои бяха силните ти страни като играч?

- Изборът на позиция и завършването на атаката. Това ми даваше предимство над съперника в наказателното поле. Често успявах да предугадя какво ще се случи в следващия момент. Когато излизах един-на-един в 90% от случаите отбелязвах гол. От 1993 до 1995 г. бях най-добрия голмайстор в света.

Има ли сега нападател, който да ти напомня за теб самия когато беше на върха? И какви са футболистите, които ти е приятно да гледаш?

-Нападател като мен? Едва ли. Има играчи, които са добри в нещо, но стилът им е съвсем различен. Обичам да гледам Меси, той е много техничен, има всички шансове да стане легенда, особено ако спечели световната титла. Той е най-добрият играч, в най-добрия отбор в света - моята любима Барселона.

Какво мислиш за Кристиано Роналдо?

-Той е добър играч.

И толкова?

-И толкова. Към този момент най-добрия футболист на планетата играе в Барселона.

Съставът на Бразилия от 1994 г. бе може би най-защитната формация от всички поколения на „селесао". Беше ли ти трудно като атакуващ футболист да се съобразяваш с тази тактика?

-Искахме да победим и правех всичко, което трябваше за това. Тимът беше сплав от бразилски футбол и европейска защита.

Когато ФИФА избираше най-добрия футболист в света ти посочи за такъв Роберто Баджо. Как щеше да се промени живота ти, ако той беше реализирал онази дузпа, а Италия бе спечелила световната титла?

- Радвам се, че ми се довериха да изпълнявам дузпа след като победителят трябваше да бъде определен така. В кариерата си много пъти съм изпускал от точката за изпълнение на наказателен удар, но тогава знаех, че ще вкарам. Ако Бразилия беше загубила първо щяха да обвинят мен. Защото за „селесао" съществува само първото място. Знаех, че след този удар кариерата ми може да поеме по различни пътища. Но всичко се случи така както трябваше. И сега знам, че съм бил една от ключовите фигури за тази победа. Това е прекрасно усещане.

В САЩ през 1994 ли видяхме най-доброто от Ромарио? С какво запомни този турнир?

-От юни 1993 до края на световното първенство през 1994 бях във върхова форма. Но същото важи и за 2000 г. когато играх за Вашку да Гама и станахме шампиони на Бразилия. Голмайсторската титла в Бразилия през 2005 г. също е много важна за мен (б.р. - Ромарио тогава бе на 39 г.). А най-запомнящото се събитие от онова световно първенство бе моментът, в който вдигнах над главата си Световната купа. Нищо не може да бъде по-добро от това.

През 1998 г. и 2002 г. остана извън състава за световното първенство. Как се чувстваше?

-Можех да играя на още две световни първенства и на две олимпиади след 1994 г. Не се получи, но не съжалявам за миналото, гледам напред. Когато реших да се оперирам преди световното първенство през 1998 г. знаех, че това само може да направи Бразилия по-добра. Допуснах няколко глупави грешки, но мисля, че днес никой не си спомня за това. Единственото, за което съжалявам, е че не успях да се извиня на Загало (б.р. - треньорът на националния отбор на Бразилия през 1998 г.). Но съм убеден, че всичките разногласия помежду ни вече са в миналото. Сега имам прекрасни отношения с Пеле, Вандерлей Люксембурго и Рикардо Тейшейра.

До колко си разочарован от факта, че не успя да играеш в тандем с Роналдо на световно първенство? Вероятно бихте могли да бъдете добри партньори в атаката...

-Не знам дали щеше да се получи. Знам, че Бебето бе отличен партньор за него, а през това време Роналдо бе в най-добрата си форма. Той беше най-добрият в наказателното поле на съперника. След мен, разбира се.

С кой от играчите от последното десетилетие би искал да играеш?

-Със Зидан. Той е брилянтен. От тези, с които съм играл Михаел Лаудруп бе най-добрият. Имаше невероятен талант и прекрасна техника. Виждах същото в Зидан. Затова много исках да играя с него.

Играл си с велики нападатели като Стоичков, Едмундо, Бебето. Кого от тях би отделил над останалите?

-Бебето е най-добрият нападател, с който съм играл. Имахме някаква духовна връзка, дори не трябваше да тренираме заедно, за да се разбираме. Беше невероятно талантлив. Стоичков също беше велик играч. Що се отнася до Едмундо той бе на средно ниво.

Дълги години имаше разногласия с Едмундо. Продължавате ли да не разговаряте?

-Всичко е нормално. И преди общувахме, правим го и сега.

В цялата ти кариера винаги имаше разногласия с някого. Защо? Да не би да го правеше заради идеята?

- Баща ми винаги ме учеше, че трябва да споря с големите. Защото ако спориш с малките и загубиш, положението става по-лошо, отколкото дори си си го представял. Никога не съм започвал спор, но винаги съм се увличал в него. Хората говорят каквото си искат, аз какво съм виновен за това? Истината е, че сега всичко това е зад мен, по-мъдър съм. Израснах като личност от момента, в който се ожених и ми се родиха деца. А след раждането на Айви (б.р. - дъщерята на Ромарио, която е със Синдрома на Даун) разбрах, че съм длъжен да нося положителна енергия на другите.

Стоичков е кръстник на едно от децата ти. Често ли се виждате?

-Той ми харесва. И преди, и сега общуваме често. Годините, които прекарахме заедно в Барса бяха прекрасни затова поддържаме връзка и до този момент. Дъщеря му беше в Рио преди няколко месеца и ни дойде на гости. Не говорим за това, което правим, но имаме достатъчно неща, които да обсъждаме. Той е добър човек и великолепен футболист.

Роналдо, Ривалдо, Гаринча, Пеле, Зико - къде би поставил себе си в тази петица на велики бразилци?

-Точно в петицата - Пеле, Гаринча, аз, Роналдо - мисля, че така трябва да изглежда.

Т.е ти си в четворката?

-Е, може и така да се каже (смее се)

Според "Four Four Two" ти си един от най-популярните играчи на твоето време. Изненадва ли те обаче факта, че все още си известен в Англия въпреки че никога не си играл там? Не мислиш ли, че не бе достатъчно оценен по света?

- Не съм изненадан, че съм популярен в Англия. Футболът е обичан от милиони, по целия свят. Аз бях един от най-добрите в професията си, а Англия е родината на футбола. Там обичат спорта. А и в това отношение съм задължен на британските медии, които даваха гласност, както на хубавите новини около мен, така и на лошите. За мен ще бъде огромна чест, ако благодарение на мен хората са обикнали футбола, както аз го обичам.

Имал ли си възможност да играеш в Англия и как мислиш, щеше ли да се впишеш в английския футбол?

-След като Боби Робсън си тръгна от ПСВ през 1999 г. и пое към Англия ме повика със себе си. Не мога да си спомня как се казваше отбора, но си спомням, че предпочетох да остана в Рио. Мисля, че бих могъл да се адаптирам в Англия. Все пак футболът навсякъде е футбол, голмайстори са нужни винаги.

Кой е най-добрият ти гол?

-Един от най-запомнящите се бе първият гол във вратата на Уругвай през 1993 г. на „Маракана". Беше решаващ мач от Копа Америка и рискувахме за първи път да пропуснем световно първенство. Дълго време бях извън тима и това бе последният ми опит да попадна на световното първенство. Мачът беше към края си, бяхме доста нервни. Бебето проби по десния фланг и центрира, а топката кацна точно на главата ми. Вкарах и беше невероятно. Спомням си и още два гола, които също бяха красиви - голът, който отбелязах с ръка в мача срещу Мексико през 1997 г. и третия ми гол когато играх за ПСВ срещу Стяуа в турнира за Купата на европейските шампиони през сезон 1989/90. Това беше първият ми красив гол в Европа.

Преди казваше „нощта винаги ми е била приятел". Сега вероятно се срещате по-рядко?

-С годините всичко се променя. Дъщеря ми Айви ме накара да се променя. Понякога излизам навън, но повече предпочитам да съм си в къщи. Ако се бях запознал с жена ми по-рано вероятно много от грешките, които допуснах можеше да бъдат избегнати. Дори бих имал повече от шест деца, защото те ти дават отличен повод да си оставаш у дома. Като футболист не можех да правя това постоянно. Сега обаче мога.

Не съжаляваш ли, че не се задържа в Европа? Защо напусна Барселона и се завърна в Бразилия?

- Скучаех за Рио. Обичам Барселона - това е единственият град извън Бразилия, където съм се наслаждавал на живота. Семейството ми и всичките ми приятели обаче бяха в Бразилия. Знам, че звучи глупаво - да напуснеш един толкова велик клуб, за да се върнеш в Бразилия, където местните тимове изпитват множество проблеми. Но исках да бъда щастлив в Рио. Спечелих достатъчно в Барселона и можех да си позволя обикновен договор за дълго време. Добре е, че хората в Барселона ме разбраха и приеха решението ми. Винаги съм знаел, че животът ми е в Рио, в обкръжението на моите хора.

За някои хора във Великобритания бе изненада, че си решил да ставаш политик. Имаш ли опит в тази област?

- Все още се готвя за това. За мен това е нова сфера. Искам да помагам на децата, които имат нужда от подобно нещо. Католик съм и се моля да имам достатъчно мъдрост, за да върша добре работата си. Уважавам колегите си и съм убеден, че и те ме уважават, при това не само заради факта, че съм бил добър футболист. Това е всичко, което знам в настоящия момент. Започвам работа като конгресмен през февруари.

Играл си заедно с Пеп Гуардиола. Изненадан ли си, че стана треньор или още тогава бе ясно, че ще поеме по този път?

-Той е един от най-добрите опорни полузащитници, които съм виждал някога. Характер, сила, майсторство. Пеп имаше всички тези качества. Освен това се е учил от Йохан Кройф. Как може да не стане велик треньор. Той е най-добрият, защото се е учил от най-добрия.

Кой е треньорът, който те е разбирал най-добре и когото ти считаш за най-добрия?

-Двама са. Първият е Кройф. Той знаеше кои са най-добрите ми качества и кои са недостатъците ми. Той е един от най-добрите на терена и извън него. Много съжалявам, че така и не е успял да спечели световната титла. А вторият е Жоел Сантана, който ме заставяше да се трудя повече от останалите (б.р. - двамата са работили във Вашку да Гама, Фламенго и Флуминенсе). Той четеше прекрасно играта и знаеше как да я промени.

Oще: барселона  бебето  боби робсън  бразилия  кристиано роналдо  лионел меси  михаел лаудруп  ромарио  роналдо  хосеп гуардиола  христо стоичков 


Още от БГ футбол


Видео