Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Топ 10: Големите футболисти, които не станаха "Футболист на годината"

1. Наско Сираков (Левски)
Един от най-големите български голмайстори за всички времена така и не стига до признанието. Дори и в най-резултатните си 1987 и 1988 г., когато завършва шампионата на „А“ група като голмайстор. През първия сезон вкарва 36 гола за Левски, а във втория – 28, преди да отиде в испанския Сарагоса и да получи тежка контузия. Но и в двата случая гласуването не е в негова полза – първо завършва трети след съотборника си Николай Илиев и Лъчезар Танев от ЦСКА, а година след това дори не попада в тройката, където победител е Любо Пенев.
2. Димитър Якимов (ЦСКА)
Виртуозен футболист с изумителна техника, Якимов така и не става най-добър футболист на годината. Не го избират дори втори! Завършва четири пъти на трето място (1961, 1968, 1969 и 1970 г.). Като причина се сочи фактът, че е недолюбван от спортните журналисти и партийната върхушка. През 60-те години пишещите за футбол основно са привърженици на Левски и Славия, тъй като запалянковските им пристрастия са формирани в предвоенните години, когато ЦСКА още не е създаден. А и Якимов има славата на комарджия от компанията за покер на прочутия в София Боби Френския. А през 1971 г., когато става голмайстор на „А“ група, дори не попада в тройката
3. Пламен Гетов (Спартак Плевен)
През 1985 г. маестро Гетов, както го наричат ценителите на футбола, се намира в невероятна форма. Голмайстор на „А“ група с 26 точни изстрела, техничарят забива двете попадения за България срещу Югославия (2:1), класирали нашите на световното в Мексико `86. Изнася страхотни мачове за отбора от дълбоката провинция – Спартак (Пл), който разчита само на неговите перфектни качества. Но в крайна сметка завършва втори в класацията за „Футболист на годината“, зад капитана на ЦСКА и националния отбор Георги Димитров-Джеки.
4. Петър Жеков (ЦСКА)
Славният бомбардировач е вкарал най-много голове в „А“ група за всички времена, но това не е повод да заслужи отличието поне веднъж. Жеков е бил голмайстор №1 на сезона за рекордните шест пъти, но само веднъж заема второ място в анкетата за най-добър футболист на годината. Това става през 1969 г., когато знаменитият артилерист печели наградата „Златната обувка“ за най-добър голмайстор в Европа. Повече гласове от него набира капитанът на националния отбор Христо Бонев, който извежда България до класиране на световното първенство в Мексико`70.
5. Чавдар Цветков (Славия)
Едно от най-големите крила на България, техничният футболист от Своге успява да се дореди само до второ място през 1979 г. Измества го от върха „локомотивецът” Начко Михайлов с великолепните си изпълнения в турнира за Купата на УЕФА и четирите гола във вратата на френския Монако. На следващия сезон „белите” са най-силният тим в „А“ група, въпреки че завършват втори след ЦСКА при скандален завършек на сезона. Спортните журналисти обаче отдават предпочитанията си на капитана на Славия Андрей Желязков, макар че Цветков не му отстъпва по класа и заслуги.
6. Георги Славков (Ботев Пловдив)
Носител на „Златната обувка“ за 1981 г., през същата година Славков печели с пловдивския тим Купата на Съветската армия. Вкарва и гола за победата над Барселона с 1:0 в турнирите на УЕФА. Лидер на една от най-силните формации за Ботев (Пд) през вековната история на клуба, Славков завършва втори (1980 г.) и трети (1981 г.) в анкетата. Дори „Златната обувка“ очевидно не е достатъчно голямо основание за гласуващите, за да го посочат на първо място.
7. Димитър Миланов-Пижо (ЦСКА)
Знаменитият голмайстор на „армейците” вкарва във времена, когато анкетата най-често не се провежда. Най-добър реализатор за 1949 и 1951 г., Миланов остава в история с прочутия си гол за победата над Унгария (1:0, 1948 г.) с великия Ференц Пушкаш в състава, определена от пресата като най-големия успех дотогава на футбола ни. Но през същата година Пижо дори не попада в тройката, където победител е Васил Спасов-Валяка от Левски.
8. Тодор Диев (Спартак Пловдив)
Лидер на шампионския тим на Спартак (Пд) от 1963 г. и голмайстор на „А“ група за същия сезон, здравенякът от пловдивския квартал „Кючук Париж“ се слави като един от най-силните български футболисти в началото на 60-те години. Истинска планина от мускули, Диев е способен да бележи голове от всяко положение. Но дори през триумфалната за него 1963 г. спортните журналисти избират вместо него Александър Шаламанов от Славия.
9. Руси Гочев (Левски)
В края на 70-те години мустакатият №7 от „синия” отбор е най-атрактивният играч в „А“ група. През 1979 г. с неговите голове Левски печели исторически дубъл – шампионската титла и Купата на Съветската армия. А самият Гочев става голмайстор на сезона с 19 попадения. Но в края на годината не попада дори и в челната тройка.
10. Динко Дерменджиев-Чико (Ботев Пловдив)
Капитан на шампионския отбор на Ботев от 1967 г., в края на 60-те години Чико е и несменяем национал на България. Притежава изящна техника и всичко необходимо, за да претендира за №1. Само че поради липса на лоби не влиза нито веднъж дори сред тримата най-добри за годината, за разлика от съгражданина си и ас на Локомотив (Пд) и националния тим Христо Бонев, печелил приза цели три пъти.

Мартин Камбуров не беше избран за най-добър футболист на 2016 г. в България.

Най-резултатният български голмайстор дори не влезе в тройката, където местата бяха заети от новия №1 Ивелин Попов от Спартак (Москва), от капитана на Лудогорец Светослав Дяков и вратаря на разградския тим Владислав Стоянов.

За 36-годишния Камбуров, забил цели 24 гола през календарната година и петкратен най-добър реализатор на „А“ група, остана утехата, че поне го посочиха като най-добър нападател в елитната футболна дивизия на България.

Но това е доста постно за футболист, който вече стана пети във вечната раглиста на голмайсторите у нас. И един от тези, които са солта и пипера на днешния ни футбол.

Впрочем това не е нещо ново. Най-малко десет големи български футболисти също не са били обявявани за най-добър на годината.

Дали поради прекалено голямата конкуренция, дали във връзка с пристрастия на спортните журналисти, или заради нещо друго.

В галерията ви представяме топ 10 на големите ни играчи, които така и не заслужиха почетното звание „Футболист на годината“.

 

Най-четените