Мастиката - треньор на Зелето: Прякорите във футбола | sportcafe.bg
Sportcafe logo

Мастиката - треньор на Зелето: Прякорите във футбола

Дидро
06.12.2015, 08:37 (обновена 09.12.2015, 13:58)

1 от 30 снимки Назад Напред

Кольо Спасов

Треньорът Никола Спасов бе Кольо Мастиката - убедително и единствено, до месец май. Тогава, след като облече този костюм в чест на сензационната победа над Левски на финала за купата, получи и нов прякор - Адмирала.

Какъв футболист е този, на който и прякор не са му измислили...?

Във времената, когато у нас на тренировките на отборите имаше повече хора, отколкото днес на мачове, всички големи фигури имаха своите запалянковски прякори.

Лепнеха им като ваденки. Гунди и до днес е парола - така наричаха Аспарухов.

Соколето (Соколов), Вовата (Жечев), Пачата (Панов) - това са големи фигури от "синия" лагер.

Пешо Каруцата (Жеков), Митьо Дъвката (Якимов) или Гошо Денев - Кучето радваха цесекарите.

И до днес се твърди, че Кучето се е пренесло като вирус върху Христо Стоичков, когато с подобен на Денев хъс и голов глад е застанал на левия фланг в червената атака.

Кой знае...

През 80-те в Левски имаше Емо Спасов - Чекията, Емо Велев - Кокала, както и неуловимото крило Гиби Искренов.

Освен Гибона той бе и Радостта на народа, което един вестник тогава му лепна по подобие на прякора, който бразилците дават на Гаринча.

В средата на терена бродираше Ламята - Георги Йорданов, привлечен от Пловдив.

В ЦСКА бяха Майкъла, Джеки и Джони - Илиев, Димитров и Велинов, все Георги.

Недялко Младенов бе Фикуса, а Петър Витанов - Патрика.

В Пловдив Дерменджиев беше Чико, а Бонев - Зума.

В Славия героите през 60-те и 70-те са Шами (Шаламанов) и Горнобанския кмет (Мишев).

По-късно се появиха Жужо и Чаво - нападателният дует на мечтите Желязков - Цветков.

Прякорите в онези години се лепяха, за да характеризират звездата или да подсилят ефекта от неговата популярност.

По-късно обаче се появиха и такива, които не бяха приемани с чест от носителите им...

Антон Димитров от ЦСКА беше Пирожката, а в Левски се появи Александър Александров - Кривия.

Той самият предпочиташе Алекс, но... и си обяснаваше защо Кривия е придобило по-голяма популярност.

"Между краката ми може да мине куче с погача в устата, толкова са криви", коментираше зевзекът.

Легендата - Бисер Иванов, или Рендето "Бьорнер", както наричаха друг национал - Георги Марков по популярен продукт от Телешопинг, са символни прякори за началото на новия век.

На "Герена" вече с култов статут бе Гонзо, централен нападател, станал символен с рекордните си голове във вечните дербита.

И днес пак в клуба, но вече като ръководител.

Надолу в йерархията, далеч от грандовете, имаме хора като Емил Тодоров-Зелето, Георги Богданов-Животното, чиито прякори са по-популярни от фамилиите им.

И един Бог знае как са се формирали!

Велики прякори, излизали и като заглавия във вестници през 90-те и новия век бяха Багажника (Йонко Неделчев), Електричката (Здравко Лазаров) и убийственото Доктор Менгеле.

Последният, препратка към мрачно известния лекар от лагера в Аушвиц, бе даден не съвсем заслужено на Стефан Колев - централен защитник, станал шампион с Левски, ЦСКА, Славия и Литекс.

В двата гранда игра Пелето - Станислав Ангелов, за когото това бе прякор от ученическите години.

В Левски по крилото дриблираше Мечо - Димитър Телкийски, който по фигура и физика приличаше на всичко друго, но не и на мечка...

Днес Благо Георгиев - Джийзъса е най-популярният прякор сред играещите във футбола ни.

Но те не са и много.

А това, че запалянковците се отказват вече и прякори да им дават, води до два извода.

Не са достатъчно харизматични, за да имат такъв статут, а и не се задържат достатъчно дълго в отбора, за да им бъде лепнат подходящия прякор.

Е, за радост има изключения като Овчата глава - на треньора Велислав Вуцов, както и необяснимото Джуджето, с което остава във фолклора треньорът на ЦСКА в момента Христо Янев.

Все пак за човек с ръст 177 сантиметра, едва ли може да се каже, че е джудже.

Забавно, по-ниският с цели 10 сантиметра Емил Гъргоров, дългогодишен съотборник на Янев в ЦСКА, в цялата си кариера ходи неотменно с известното на всички Бадема.

Като ти излезе име...

Oще: антон димитров-пирожката  бисер иванов-легендата  божидар искренов-гибона  български футбол  велислав вуцов-овчата глава  георги богданов-животното  георги петков-урсула  емил тодоров-зелето  история  йонко неделчев-багажника  никола спасов-мастиката  прякори  христо стоичков-кучето  христо янев-джуджето 


Още от БГ футбол

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 20.07.2011, 13:11

1 Fedar | 07.12.201519:21

Дидро, малко разяснение на някои от прякорите:

Христо Янев -Джуджето: Наследствен прякор. Предава се от баща му, който е футболист на Розова Долина с прякор Джуджето.

Димитър Телкийски - Мечо: Прякорът няма нищо общо с физика или външен вид. Причината е в навиците на Телкийски да редува силни изяви на терена с дълги периоди, в които буквално "си взима почивка" и не си дава никакъв зор - подобно на зимен сън на мечка.

Йонко Неделчев - Багажника: Прякорът идва от реалния факт, че Неделчев бива насилствено качен и возен в багажник от представителни на трибуквени групировки през 90-те години (вероятно заради съмнения, че е взел подкуп от конкурентен отбор).

Александър Александров - Кривия: Тук малко си си измислял. Прякорът на Кривия не е "защото са му криви краката". Идва от юношеските години, когато на тренировки и мачове имал навика небрежно да слага чорапите си на различна височина (един до коленете, друг до глезена), и от там съотборници почнали да му викат "Кривчо".
   

оценка

+1 -0


Видео