Сеск Фабрегас: Най-трудно е да играеш просто | sportcafe.bg
Sportcafe logo

Сеск: Най-трудно е да играеш просто

El Pais
06.09.2011, 09:29 (обновена 07.09.2011, 11:34)
Сеск Фабрегас, Лионел Меси, Барселона, Порто

Снимка: © Getty images

Урок №1 за Сеск Фабрегас в Барселона: Най-трудно е да играеш просто

Кога реши за себе си, че престоя ти в Арсенал върви към своя край?

-Последният сезон. Участвахме в четири турнира: Карлинг Къп, ФА Къп, Шампионската лига и Висшата лига. Стигнахме до финала за Карлинг Къп и..нищо. Не спечелихме нито един от тези четири турнира.Тогава ми мина мисълта, че е възможно да се върна. И после Барселона прояви интерес...Беше съвършено ясно: или се връщам в Барселона, или оставам в Арсенал. Не съм си и помислял, че мога да се откажа от връщането си заради по-ниската заплата или по някакви други причини. От 18-годишен към мен непрекъснато има оферти...

И от Реал ли?

-Да, но не е необходимо да изброявам всички. Имаше предложения и това е факт.

Съществува мнението, че едва ли не Венгер те е отвлякъл в Арсенал?

-Представата за него е грешна. Ако не беше той сега нямаше да съм играч на Барселона, защото нямаше да съм дебютирал в първенството на 16 години, да съм играл финал в Шампионската лига на 18 години, да стана капитан на тима си на 20 години...Ако не беше той изобщо не знам къде щях да съм сега. Той беше и човекът, който уговори собствениците на Арсенал, защото те не искаха да ме продават при никакви обстоятелства. Той ги убеди, оказа им натиск да свалят цената.

Чувстваш ли някакъв дълг пред „артилеристите"?

-Не, дадох им всичко от себе си, правех всичко, което мога. Разбира се остана горчилката от липсата на отличия. Така и не успях да спечеля Висшата лига, въпреки че на три пъти имахме такава възможност. В този смисъл ми се искаше да оставя нещо след себе си, но не успях.

Какво вземаш със себе си от Лондон?

-Много спомени. Лондон винаги ще бъде моя град. Не мога да кажа, че имам много близки  приятели там, но все пак останаха страхотни отношения като тези с Томаш Росицки и Карлос Вела. И Венгер. Без него нищо нямаше да постигна. Нито щях да съм световен шампион, нищо.

Кога ти беше по-трудно: при напускането на Барселона преди осем години или при раздялата с Арсенал сега?

-Мисля, че тогава не осъзнавах какво правя като напусках. Аз бях дете. А и никога не съм си мислел, че мога да играя в първия отбор. Вижте Иниеста: той беше на 23 години, но не бе титуляр във финала на Шампионската лига в Париж. Тогава си мислех: „Щом дори Андрес не играе, аз къде бих бил?". Сега, напускайки Лондон аз осъзнавам какво оставям там и къде отивам. И може би действително ми беше по-трудно сега, отколкото в деня, в който напуснах Барселона.

Какво е усещането да се сбогуваш с Венгер?

- С него разговаряхме много. Думите му ще ме съпровождат през целия ми живот. А в този последен ден...Уф! Беше ми трудно да говоря. Много бях развълнуван и не успях да му кажа нищо. И чак след няколко часа му звъннах, за да му благодаря за всичко. Той е човек, който оценявам с 10 по десетобалната система. Да, той има своите силни и слаби страни, но това, което ми даде е безценно.

На какво те научи Англия?

-Нека си го представим заедно. Бях на 16 години, още дете. Сега съм млад мъж. Може за някой да е глупаво, но там научих английски език. Никога дори и в най-смелите си мечти не съм си представял, че в един прекрасен ден ще мога да разбирам всичко и всички около мен, които говорят на английски език. Освен това там се научих да преодолявам трудностите.

Когато разбра, че вече си играч на Барселона, кое беше първото, което направи?

-Обадих се на сестра ми. Бях й обещал да направя това.

В интервю за Barca TV в Монако баба ти заяви, че никога не те е виждала толкова щастлив. Дори когато те са идвали в Лондон ли?

-Представете си!Толкова съм щастлив, че понякога се опитвам да го скрия. Дори ми е неудобно, че съм толкова щастлив.

Вярно ли е, че още преди две години си имал договорка с Барселона?

-Не, никога не съм говорил с клуба. Това се промени едва в момента, в който те се договориха с Арсенал.

Тито Вилянова твърди, че Барселона не е подписала с 16-годишния Сеск, а с Фабрегас - капитанът на Арсенал...

-Тито беше последният ми треньор в Барселона. Имаме прекрасни отношения с него. Радвам се, че отново сме заедно, както и с Лео, и с Жерар. Тито е прав, аз вече не съм онова момче, което някога играеше в юношите.

Какво ти дадоха годините във Висшата лига във футболно отношение?

-Много уроци. Усещането за конкуренция. В Англия футболът е доста по-луд от този в Испания. В Испания има повече дисциплина, повече тактика, разчита се на играта с подавания. В Англия никой не мисли за позицията си. Може да се атакува дори когато това не е нужно. А подкрепата на феновете е невероятна. Тук футболът е по-позиционен. В Англия и съдиите са по-меки, позволяват повече на играчите.

Там и по-лесно произнасят името ти, нали?

-Доста по-лесно, отколкото тук.

Затова ли на екипа ти пише Фабрегас?

-Не, в Англия беше, защото там е задължително на екипа да е написана фамилията ти. Реших да следвам това правило и в Барселона.

Какво е първото, което научи в Барселона?

-Това че на практика е много трудно да играеш просто. И да пресираш както това прави Барселона също е много трудно.

Отговорят ли на истината думите на Шави, че най-доброто тук са тренировките?

-Да, това е най-красивото нещо, което съм виждал в живота си. Слушам само звука на топката - тук, тук, тук, тук. Ежедневните тренировки в Барселона са много по-добри от мачовете. Преди никога не съм виждал нещо подобно.

А добрата атмосфера?

-Ако е казано, че трябва да сме на тренировка в 10,00, идваме в 9,30. Но не един, а всички. И разбира се Жерар, който е неизчерпаем източник на шеги. Всички го обичат.

Какво ти каза Гуардиола?

-Нищо особено. Само че трябва да работя, за да си заслужа мястото в състава.

Първият ти мач беше срещу Реал...

-Уффф...Стига вече сме говорили за Реал. Сега мислим за Сан Себастиян, Милан, Памплона. Очаквам с нетърпение мачовете, за да играя и на други стадиони. Играл съм на „Ноу Камп", на „Бернабеу", „Ел Мадригал", „Местая", но много искам да играя и на „Сан Мамес". Там атмосферата винаги е особена и специална.

Когато беше малък какъв искаше да станеш?

-Такъв, какъвто съм сега. Единствената ми мечта беше да играя в Барселона.

Oще: арсенал  арсен венгер  барселона  жерар пике  испания  лионел меси  сеск фабрегас  тито вилянова  томаш росицки 


Още от БГ футбол


Видео