Дойде ли моментът, мистър Бербатов? | sportcafe.bg
Sportcafe logo

Дойде ли моментът, мистър Бербатов?

Дидро
25.07.2011, 08:57 (обновена 27.07.2011, 11:29)

1 от 4 снимки Назад Напред

Димитър Бербатов

Снимка: © БГНЕС

Къде да преоткрие Митко любовта, ако не в България?

Каменната физиономия на Димитър Бербатов вероятно най-накрая ще започне да се променя през този сезон. Може би ще има гримаси на недоволство, а и думи... Защото иначе невъзмутимият и бликащ със самонадеяност нападател е на път да разбере колко е гадно камъкът да не си тежи на мястото.

Кадрите от лятото са показателни. Бербатов е някъде там - на турнето с Юнайтед зад Океана. Името му се споменава, когато четат съставите преди мач. Един-единствен път на пресконференция репортер се сети да попита за него и сър Алекс Фъргюсън повдигна рамене: „Нямаше да го виня, ако си беше тръгнал след финала... Нямаше дилема да го оставя извън състава при формата на Чичарито". И толкова. Бербатов е онзи, който и да го няма, треньорът му няма да се сърди и да съжалява. Медии и клуб се държат така, сякаш го няма, дори с лека досада, че е с тях.

Звучи абсурдно. Голмайсторът на Висшата лига е необходимата грижа, този, който явно не може да бъде продаден и ще трябва да бъде изтърпян. На турнето звездите са Чичарито, който дори не е с отбора, но е обект на постоянни въпроси на репортери, Уейн Рууни, Ашли Йънг, новият защитник с притеснително блуждаещ поглед Фил Джоунс, вратарят Де Хеа...

Фъргюсън не спира да обяснява каква машина за футбол е Хавиер Ернандес, да се възхищава на суперталантите Дани Уелбек и Кико Македа, с което ясно посочва кой измежду нападателите му е най-малко актуален. Този, за когото плати 30 милиона паунда и продължава да е най-скъпият в историята на клуба. И на когото продължават да не предлагат нов договор, въпреки че от настоящия остават само 12 месеца.

Фъргюсън показваше много по-голяма загриженост в предишни години за хора като Майкъл Оуен и Оуен Харгрийвс, отколкото сега за наранения и очевидно имащ нужда от мъничко похвала и уверения в статута му българин. Вместо това той получава повдигане на рамене и „нямаше да го виня, ако си беше отишъл". И чете поредната информация кой и къде ще го купи от Париж до Истанбул.

Контрастът е в това, че Бербатов никога не е бил по-популярен в родината си и обичан от българите по света. Неговите последователи във Фейсбук се множат ежедневно, всеки материал с името му се преглежда от десетки хиляди по родните сайтове, а сигурно хиляди стават по нощите да гледат мачовете от САЩ на Юнайтед. По улиците на София се разхождат пълчища от „бербатовчета" с познатата червена деветка на отбора. И не само тук е така.

Четем и слушаме за грандиозното му посрещане в Сиатъл и Чикаго, а клипчето с българите в автобуса на Юнайтед е направо велико. „Ей, Гигси, к'во става?", подхвърля един от тях към най-заслужилия ветеран и суперзвезда на отбора. И сякаш показва на всички в тоя клуб, че за него, а и за останалите смелчаци, спрели рейса, важен е само един. Бербатов е над всички останали!

Как ли се е почувствал Гигси, а и сър Алекс, когато на тренировката в Чикаго е слушал хор от български песни? Или като видя знамената и тези решени на всичко хора, които дори оградите не успяха да спрат. Естествено, най-вероятно старият шотландец е твърде корав и печен, за да се трогне.

Но какво става в главата на Бербатов?

Може би е време той да усети, че е важно да си отдаден на хората, които истински те ценят и обичат. Да, Бербатов ще изкара договора си с Юнайтед, вече едва ли има съмнение. Следващата година ще е най-тежката в кариерата му, защото ще му се налага да гледа от скамейката твърде често хаотичната и надъхана атакуваща двойка Чичарито-Македа, например.

Първият - неособено комбинативен и живеещ в засада, а вторият - почти същият консуматор и със силно лимитирани футболни възможности извън завършващия удар. Ако трябва да бъде резерва и на тях двамата, освен на Рууни, че и на Оуен, за Бербатов ще е тежко. И никоя заплата на света не може да намаже с мехлем наранената гордост на един футболист, който със сигурност осъзнава класата и нивото си.

Изниква въпросът: Къде да преоткрие Митко любовта? Дали сега не е моментът Бербатов да се върне в националния отбор? Ясно е, че ангажиментите му в Манчестър няма да са с титулярно място през 3 дни, а все повече ще бъде периферен играч. Едва ли някой в Юнайтед ще се трогне, камо ли да реши да го разубеждава за завърщане. А едно такова решение, в комбинация с новия дух в националния, наложен от Матеус, може да има ефект на инжекция адреналин в полусъбуден от тежка анемия организъм. Да не говорим колко класа ще инжектира появата на Бербатов в този млад и надъхан, но неособено качествен отбор.

На 30 юли е жребият в Рио за световните квалификации. Догодина наесен те стартират, а първенството в Бразилия е през 2014 г. Шансовете ни не са големи, защото вече сме и в четвърта урна при жребия, което гарантира тежка група. Но с Бербатов, който ще върне и публиката, и народната любов към отбора, бихме имали поне десетина процента по-сериозни аргументи. Звездата ни през лятото на 2014 г. ще бъде на 33. Играл е само на едно голямо първенство с България. Световното в Бразилия би било един чудесен завършек за него, а и най-добрият начин да остави изцяло положителна следа, позацапана малко от ранното му отказване от националния.

Пък дори и да стане най-вероятното - да не се класираме, най-малко и Бербатов, и ние, ще можем спокойно и с чувство на изпълнена мисия да кажем: „Поне опитахме!"...

Oще: алекс фъргюсън  българия  димитър бербатов  любов  манчестър юнайтед  национален отбор  сащ  турне  федерико македа  хавиер ернандес 


Още от БГ футбол


Видео