През месец май на Димитър Бербатов не му върви | sportcafe.bg
Sportcafe logo

Майската пеперуда Бербатов

Дидро
23.05.2011, 10:35 (обновена 25.05.2011, 10:39)
димитър бербатов, манчестър юнайтед, фулъм

Снимка: © getty images/guiliver photos

Димитър Бербатов така и не може да се пребори с месец май

Дори когато играе роля в рекламен спот, Бербатов е своенравен и извисен в собствения си свят. Като всеки от зодията Водолей, ако вярвате на хороскопи. Като всеки успял в професията си, която е сметаната върху тортата на общественото внимание и народната страст и любов. Някак вглъбен, някак мислено другаде. Някъде над нас може би...

Странник, който има една слабост - не може да се пребори с месец май.

Това е отрязъкът от годината, в който на българският голов пищов на Юнайтед хич не му върви. За нещастие през май завършва футболния сезон и логично, за Берба рядко има хепиенд в кариерата му,  иначе не бедна на трофеи и радости.

В неделя деветката изпусна един куп златни шансове да стане сам голов крал на Висшата лига. Положенията идваха едно след друго, но топката не влезе във вратата. Не че е зле да зарделиш върха с някой от калибъра на Карлос Тевес, но друго щеше да е...Само едно голче не стигна, а възможности имаше колкото щеш.

Май 2011 г. донесе на Бербатов шампионска титла, втора в кариерата му. Но той изгледа решителните заключителни битки от скамейката по анцуг, а със сутрешното кафе му се налага да преглъща поредната спекулация за трансфер някъде из Европа. В личен план - разочарование насред големия успех. Предстои и финал в Шампионската лига, но Бербатов има шанс да е титуляр, колкото Джони Еванс, например.

Всичко между Берба и месец май започна преди 12 години. Взе Купата на България с ЦСКА, но във финален сценарий с два „разменени паса" между армейците и Литекс, за които едва ли се сеща с удоволствие. Всъщност, никой не си спомня за тези мачове с добро.

Призракът се появи на 13-то число през следващата 2000 г. В една топла  майска вечер обещаващият млад нападател на ЦСКА направи кошмарен мач на „Герена" и фрапантните му пропуски решиха битката за титлата в полза на Левски. И до днес малцина от крайните цесекари са му простили, а момчето със сигурност помни този ден, след който дълго изживяваше личната си драма.

През май 2001 г. Бербатов се чудеше какво прави в германското село от градски тип Леверкузен, където бе закотвен във втория отбор и рядко играеше за представителния тим. Но все пак имаше надежда - бе млад и току-що привлечен.

Май 2002 г. донесе ужасът на три изпуснати титли. Леверкузен потъна в сълзи след последния шампионатен мач като гост на Унтерхахинг, където дори реми щеше да стигне за злато в първенството. Но - 0:2. После дойде финалът за купата, където Шалке спечели с 4:2, а накрая в Глазгоу ударите на Бербатов бяха спасявани с чудеса на Касияс и си отиде и третият трофей  в Шампионската лига. Тъжен май...

В края на сезоните до 2006 г. Бербатов нямаше какво да празнува. Байер не печелеше нищо, българинът - основно добри оценки от експерти и медии. Но май не бе сребърен за него, нямаше трофеи.

След трансфера в Тотнъм дойде и първият проблясък. Май 2007 г., и дикторът на стадион „Уайт Харт Лейн" обяви: „Играч на годината за феновете: Димитър Бербатов." Чудесно, но пак нямаше купа. Първата бе спечелена през февруари 2008 г. с Тотнъм срещу Челси. Май - отново тъжен и пълен със спекулации.

Май 2009 г. - със смешна шапка в червено и бяло Бербатов пръска шампанско за първата си шампионска титла като играч. Удовлетворението от триумфа с Манчестър Юнайтед обаче е леко вгорчено от статута на резерва в последните 2 месеца от сезона. На пейката българинът започва и втория си финал в Шампионската лига. И отново загуба, този път от Барса.

Миналият май донесе голям шанс за резервата Бербатов. Руни се контузи и Юнайтед заложи на рекордната покупка да спаси сезона в ключовите мачове с Челси и Блекбърн.  Загуба и реми, пропуски на българина и сбогом на титлата... През май сякаш стършелът се превръща в пеперуда. А точно тогава се „броят пилците" - тук изпъкват големите лидери, когато се изминават последните метри до титлата и купите.

Сега отново е май и Бербатов пак е резерва. Остава му един шанс да пребори проклетия месец в събота на „Уембли". Ако получи шанс, този път най-добре да го използва. Иначе ще остане в историята като един от многото, спечелили трофеи с отбора на Фъргюсън. А би било добре светът да го запомни като Бербатов - онзи, който правеше нещата да се случват и придърпваше купите по-близо до музея на „Олд Трафорд".

 

Oще: байер (леверкузен)  димитър бербатов  левски  манчестър юнайтед  тотнъм  уейн рууни  цска 


Още от БГ футбол


Видео