Радостин Стойчев: Спортът има една идея – да побеждаваш | sportcafe.bg
Sportcafe logo

Радостин Стойчев: Спортът има една идея – да побеждаваш

Николай Варадинов , в. Труд
16.12.2010, 15:28 (обновена 17.12.2010, 15:25)
трентино, радостин стойчев, волейбол

Снимка: © cev.lu

Преди да подпише собствения си договор като национален треньор Радостин Стойчев иска да бъдат фиксирани стъпките за развитието на волейбола в България

След разгласяването на новината, че сте избран за национален селекционер, не сте дали нито едно изавление за българските медии. Защо?

-Да, така е. Единственното изявление, и то достатъчно лаконично, дадох за сайта на Тренто. Просто смятах, че докато не получа писмен отговор от федерацията по въпросите, които съм повдигнал, няма смисъл да слагам каруцата пред коня.

Как се осъществи контактът с Вас?

- Хора от федерацията влязоха във връзка с мен 10-12 дни преди заседанието на УС в Казанлък. Преди това никой не ме е търсил. Четирима души ми обясниха идеята да застана начело на националния отбор. По време на дискусията обсъдихме много неща за бъдещето на волейбола в България, не само на националния отбор. Осъзнавам голямата отговорност и тежката работа, с която се нагърбвам. Не е нещо, което бих се заел да правя с лека ръка, напротив. Хората от федерацията успяха да ме спечелят за идеята заедно да направим нещо за развитието волейбола в страната. В момента оформяме в писмен вид идеите. Ако трябва да съм откровен, за мен бе по-удобно друг да е треньор на националния отбор, а аз да помагам за останалите неща. Това беше идеалният вариант от лична гледна точка. Но те ми казаха, ако искаш да реализираш тези идеи, ела да го правиш лично. И са прави, защото едно е да се прави нещо задочно, друго е на място. Това беше техният отговор, с който ме провокираха да приема поста на национален треньор. Тук не става въпрос за персоналния ми договор, него не сме го коментирали. Той е последното нещо, за което сме говорили.

Колко време ви трябваше, за да кажете "да"?

- Около две седмици. Казах им, че приемам вечерта преди Управителния съвет. Това е принципен отговор. Той касае всичко, за което говорихме. Чакам в скоро време нещата да бъдат оформени официално. Този документ ще фиксира плановете и мерките за бъдещото развитие на волейбола в България. Чак тогава ще мислим за моя договор.

Как си го представяте този документ?

- Ние сме го оформили вече и очаквам от тях да дадат своето съгласие, да сложим подписите си под него. На разговорите се обединихме около идеята,че трябват генерални стъпки за развитието на българския волейбол.

Не се ли притеснявахте, че президентът на Тренто Диего Мосна може да е против?

- Странното е, че той ме подтикваше към тази стъпка още преди хората от федерацията да се свържат с мен. Казваше ми "Преставяш ли си, ти тук в клуба всичко си спечелил, а ако нещата се случат и на равнище национален отбор, ще бъде супер, трябва да опиташ". Всъщност Диего беше един от най-ревностните поддръжници на тази идея и с ентусиазъм и настойчивост ме убеждаваше да приема, въпреки че е в негов ущърб.

Прокраднаха се информации,че искате нова формула на българското първеството?

-Нека договорът да стане факт ще дам повече подробности за идеите си.

С каква продължителност ще бъде вашият договор?

- За не повече от две години, т.е до олимпиадата в Лондон. Друго условие от моя страна няма в личен план, парите са последното нещо, което ме интересува.

Все още се чака отговорът на Камило Плачи. Ако той токаже, имете ли вариант за друг помощник?

- Моите виждния са за голяма организация, за голям щаб. Има много неща за вършене. Надявам се това да се изясни скоро, така че все още не мога да коментирам. За съжаление няма да мога да взема хора от моя щаб в Тренто, тъй като ще пострада работата в клуба. Погледнете какво се случи с Модена - Пранди и Плачи в националния отбор на България, статистикът им отиде при италианците, кондиционият треньор при руснаците. Сам разбирате как се е водела подготовката през лятото. Нещо, което аз не мога да допусна да се случи с Тренто. Още веднъж подчертавам - привличането на Пранди и Плачи в този момент бе много правилно и даде своите резултати.

Като заговорихме за щаб, какви са вашите виждания за екипа, с който искате да работите?

- Щабът в Тренто, умножен по 3 или по 4. Първо, защото в националния отбор е редно да има повече волейболисти и второ - характерът на състезанията е по-различен. Следователно трябва да се реагира за всичко със скоростта на светлината -от медицинското възстановяване на играчите, тактиката и анализи за следващия мач, до физическата подготовка. Просто темпото е много по-високо. Големите отбори имат големи щабове, но не самоцелно,а защото всички тези хора наистина работят.

Има ли нужда щаба от фигурата на мениджъра?

-Абсолютно, това е много важна функция. Освен генерален мениджър, трябва да има и тийм мениджър, който върши повечето оперативната дейност, двамата са винаги с отбора. Оттам насетне идва треньорският щаб, който се състои от старши треньор и N на брой помощници. Водещите национални гарнитури имат по минимум трима статистици, лекар, физиотерапевт и двама рехабилитатори, плюс един или двама кондиционни треньори, и задължително ПР или журналист.

Непременно ли помощникът ви трябва да е чужденец?

- Абсолютно, единият от тях трабява да е такъв и по възможност да е италианец.

В България имаше очаквания, че ще дойдете в началото на декември да подпишете договора. Защо не се случи?

- Договорът е най-малкият проблем, той може да бъде подписан и по мейл, и по факс. Не дойдох поради абсолютната ми невъзможност да отсъствам от Италия. Програмата ни е страшно натоварена, играем на всеки три дни, пътуваме, аз трябва да подготвя тези срещи, да присъствам на всяка тренировка. Не мога да си позволя да отсъствам и да страда работата, така както не бих си позволил да се разсейвам с нещо друго, ако поема отбора на България.

Баща ви каза в едно интервю, че дори и едно условие да не ви изпълнят, ще се откажете.

- Баща ми не знае какво сме разисквали, той просто е изказал това мнение, защото много добре ме познава. А и тук не става въпрос за условия, думата е много претенциозна, а за фактори, които трябва да са налице, за да постигнем целите и задачите.

А какви са целите?

-За мен спортът има само една идея - да побеждаваш! Отдавна Кубертеновият принцип не е в сила. Баба ми казваше "Насила може да вземеш, насила не можеш да дадеш", така че, ако искаме нещо да направим, всеки трабва да даде нещо от себе си, да жертва нещо.

За да илюстрират факта колко голям перфекционист сте, хората от федерацията споделиха факта, че сте се интересували кой ще подава топките на тренировка?

- Не бива това да се тълкува прогрешно, като някакъв снобизъм, или като стремеж на някой да се прави на интересен. Просто по време на тренировка всяка минута е важна и не е рационално състезателят да губи 1/3 от времото, за да гони топката. Просто така се уплътнява времето. И това мултиплицирано по N на брой тренировки дава друго качество на работа.

Моделът "Тренто" ли ще се опитате да адаптирате на национално равнище?

- Не, предпочитам всеки проект да е отделен сам за себе си. Плюс това работата с клубен и с национален отбор е доста различна. Нашата идея,около която се обединихме с хората от федерацията, е много по-пространна, много по-всеобхватна, тя не е фокусирана само върху националния отбор. Разбира се, той е витрината на този процес.

Вие сигурно знаете, че големи клубове като Левски,например, вече не участват в първенствата на подрастващите(пионери). Това ли е част от проекта - да върнем децата в залите?

-Да, и това, и за организацията на първенствата,и за повишаване на квалификацията на треньорските кадри, за строги правила и регламенти и т.н. Това, естествено, не е по силите само на един човек, просто всички трабва да запретнат ръкави, да дадат най-доброто от себе си и ще стане.

Присъствието на много българи в италианското първенство вероятно ще ви е от полза в националния отбор?

- Естественно, защото те тренират и израстват в едно от най-силните първества на планетата, работят с добри специалисти, при добри условия. Това е плюс за тяхното израстване.

Наблюдавахте някои мачове на България на световното първенство в Италия, какво не ни достигна, според вас?

- Много малко, една или две точки, за да се класираме сред 4-те най-силни на планетата. Не бива обаче в никакъв случай да изпадаме в еуфория, защото не е лесно и няма да ни бъде лесно. Имаме качествени млади играчи. За съжаление изцяло изградените волейболисти са по-малко. В същото време се вижда и израстването на отбора в последните две години. И младите, и опитните състезатели промениха много неща. Така че във всички случаи работата на предишния треньорски щаб се вижда в много аспекти от играта на отбора. Според мен Пранди си свърши добре работата.

Докога ще ни липсва това "малко"?

- Ако знаех нямаше да се занимавам с треньорска дейност, а със залагания на тото. Шегувам се, разбира се, но не никак лесно да бъдеш винаги сред първите 7-8 отбора. Там нещата се решават от една топка, от едно съдийско отсъждане, от малко късмет, от странични фактори. За мен е важно работата да е правилна и целенасочена. Не бива един отбор или една федерация да се лашка от една идея към друга. Слава богу, българският отбор в последните години върви в една възходяща линия.

При нас се чувства липсата на стабилно посрещане...

- Всички отбори с изключение на Бразилия и Русия чувстват някакви липси. При нас по демографски причини не можем да разчитаме на голям набор от играчи. В този смисъл на мен в клубния отбор ми е много по-лесно, тъй като имам по-голяма възможност да избирам. Така че за мен ще бъде по-трудно в националния отбор, където състезателите са константна величина.

От УС на федерацията споменаха за идея за натурализация на чужденец, даже в публичното пространство излезе името на бразилския разпределител Рикардо Гарсия...

- Това не е елементарна работа. Специално за Рикадрдо, категорично не е моя идея и не съм говорил за нея. Но по принцип, ако може да си помогнем с някой състезател, няма да се откажа.

Как понася семейството ви тази натоварена програма?

- Съпругата ми е свикнала и ме поткрепя безрезервно. Тя се справя абсолютно сама със семейните задължения, като за наше щастие в Тренто имаме страхотни приятели, които ни помагат за всичко. И за Матей, и за мен е трудно да се намери битов или житейски проблем, който да не бъде решен веднага. Заради ситуацията,който се създаде около отбора на Тренто, много от 114-те хилядите му жители живеят с нашите победи и тревоги.

Чувате ли се с баща си? Той като че ли вече не може да ви дава съвети като треньор.

- Е, не, той винаги само критикува (смее се). Обажда се по телефона след някой мач и ми вика "Днеска нищо не играхте". Май съм поприхванал от него този стремеж да искам още и още. В началото на сезона ми беше на гости за месец, не издържа повече.Просто обстановката е прекалено стерилна за него, а и цялото семейство излиза сутрин- децата на училище, аз и жена ми на работа, и той остава сам.

Фен ли сте на футбола?

- По-рано бях фен на Милан, сега работата не ми дава много възможност да следя футбола. Ето, сега съм в Клуж,но нямам време да отида да гледам как играе местния отбор срещу Рома за Шампионската лига. За съжаление не ни остава време за никакви развлечения по време на сезона. Просто няма почивни дни. И ще стане още по-зле ако нещата с федерацията придобият финален вид. Преди през лятото открадвах няколко седмици за почивка.

Как прие Матей новината за принципното ви съгласие за проекта България?

- С него проведохме кратък разговор след срещата ми с хората от федерацията и той е наясно, че ако приема, това ще е едно допълнително натоварване и за него. Аз съм най-взискателен към него и в Тренто. Няма да е достатъчно само да играе добре волейбол. Той вече е достатъчно израстнал като състезател и личност и трябва да може да поема и други ангажименти.

Като капитан, например...

- Не, нямам това предвид. Като играч с опит той трябва да има много повече лидерски функции в отбора, да знае как да решава ситуации, да помага на треньора отвътре в отбора за израстването на състезателите и като характери и като хора. Не случайно отборите, които побеждават, имат в игрището по един-двама такива. Такива фигури са много важни. Капитанската лента не е фикс идея за Матей.

Имате ли някакъв поглед върху българското първенство?

- Не, много рядко имам възможност да гледам някой мач по телевизията. Ще разчитам на информацията, която ще ми подават българските треньори, които, за мое щастие, са млади и перспективни. А с някои съм играл и като състезател. Миро Живков, Пламен Христов, Георги Петров, Ники Желязков са само част от хората, на които ще разчитам, за да си съставям вярна картина на ситуацията у дома.

Виждането Ви по въпроса за финансовото осигуряване на подготовката и участията на националния отбор?

- Бих се ангажирал да привлека мои много добри приятели-бизнесмени да станат спонсори на националния отбор, но не съм наясно с критериите за това, както и какви действащи договори има федерацията, какви задължения са поели, защото има и фирми, които на са "удобни" за спонсорство на такъв вид спорт,например цигари и т.н. Смятам,че има български бизнесмени,които са склонни да отделят пари за спорт,въпреки че сега моментът е тежък. Още по-добре е да се мисли за промяна на законодателството.

Oще: българия  волейбол  диего мосна  матей казийски  радостин стойчев  тренто 


Още от БГ футбол


Видео