Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Ако спортът ни излезе на парад

Шампион или предател? Парадът ще даде безмилостния си отговор...
Шампион или предател? Парадът ще даде безмилостния си отговор...

Парадът е най-ефектният начин да се похвалиш. С военна мощ, с шампионска титла, дори със сексуална ориентация или с ненавистта към свинския джолан. Макар и за ден, улицата се превръща в лъскав гигантски подиум.

За определени личности парадирането дори не е свързано с конкретен повод - то е константно състояние на себелюбивия им дух.

От парад до парад обаче разликата е голяма. Актуалният - този за Деня на Храбростта и празника на Българската армия, бе презентиран като най-мащабният от 2009 г.

Предадено на езика на цифрите, това означава следното - 35 верижни и колесни машини на сухопътните войски, 9 самолета и 4 хеликоптера от състава на военновъздушните и военноморските сили, както и 1320 военнослужещи.

Без никакво забавяне в пространството изникнаха задължителните носталгични текстове с препратки към славното минало. За войската на Народната република, която можела да премаже Балканите и половин Европа. Ех, какви паради имаше навремето, а сега...

Нека за миг си представим, че и спортът ни излезе на парад. Какво има да ни покаже той и дали въобще ще аплодираме?

За начало трябва да признаем, че масово разпознаваемите лица не са никак много. А онези, които са достатъчно популярни, ще отнесат и доста освирквания.

Например големите шампиони Димитър Бербатов и Матей Казийски - те се отказаха от националния отбор. Някои разбраха или поне приеха мотивите им, но повечето предпочитат просто да ги мразят. Родоотстъпници, предатели, това-онова.

Кубрат Пулев и Григор Димитров се държат в елита на своите спортове и са известни в цял свят, макар че си имат и своите слаби моменти. В най-добрия случай и те ще разчитат на одобрение около 50%. Даже ще се чуват отделни подвиквания - защо не играеш за България, къде е Андреа, доведе ли Никол, наша ли е Маша...

По-назад ще маршируват надеждите ни за олимпиадата в Рио. Но ще ги познае ли тълпата? Габриела Петрова все пак се задържа в новините - първо стана спортист №1, после я хванаха с допинг, накрая я оправдаха. Борците, боксьорите, джудистите и така нататък ще преминат под общ знаменател.

Националният отбор по футбол най-добре да не минава. Този по баскетбол съществува ли още? Добре дошли са само волейболистите.

Оживление със сигурност ще предизвикат и златните момичета от ансамбъла по художествена гимнастика. Заради страхотните си успехи през последните години, разбира се. Същото важи и за Ивет Лалова, чиято класа е вечна като усмивката й.

Радослав Янков ще покаже Световната си купа в сноуборда и с това май основната програма ще приключи.

Но ако организаторите са достатъчно предвидливи, отзад ще следва огромна платформа със славните ветерани. Огромна, защото ще трябва да побере безброй титани и да издържи теглото на Любо Ганев. А ако всички те си донесат и медалите, ще стане наистина страшно.

Няма смисъл да ги изреждаме, знаем ги отлично. Ще пляскаме до посиняване, носталгични сълзи ще се стичат по бузите ни. Ех, какъв спорт имахме навремето, а сега...

 

Най-четените