След днешния финал за Купата на България ще разберем и третия български отбор, който ще влезе в предварителните кръгове на Лига Европа наесен.
Вече обаче разбрахме нещо по-важно: кои евентуални съперници очакват Литекс, Берое и Левски/Черно море в тези срещи.
Още първият поглед показва, че за непоставените Черно море (ако победи днес) и Берое има поне 50% вероятност да се паднат с някой от ранга на Розенборг, Цървена звезда, Дебрецен и Уест Хем още в началото.
Тоест прословутото „съсредоточаване върху вътрешното първенство" може да се случи още преди отпускарският сезон да е започнал истински, или по-точно на 9 юли, когато са мачовете реванши от първия предварителен кръг.
За Литекс и евентуалния участник Левски, които ще са поставени, има някои далеч по-приемливи съперници. Но със сигурност не много по-приемливи от Диошдьор ВТК, Иртиш Павлодар и ФК Сараево.
Ако някой не помни тези имена или се затруднява да ги произнесе - това са последните отбори, отстранявали Левски и Литекс от евротурнирите.
Зимбру и Мура пък са последните, отстранявали ЦСКА. Подобни „страшилища" и тази година ще дебнат нашите от втори предварителен кръг.
Тенденцията е очевидна и никой не може да я отрече.
Нивото ни е такова, че трябва искрено да се радваме на всеки отстранен съперник в евротурнирите, независимо колко незначителен ни се струва и с каква крещяща липса на футболни традиции се отличава държавата му.
Трябва също да приемаме възторжено всеки гол на български отбор в Европа и да се отървем от всякакви сравнения с близкото и далечното минало, когато Левски и ЦСКА били стигали до еди-какъв си етап и отстранявали еди-кого си.
Няма какво толкова да подбираме и на кой отбор да се радваме. Несъмнено едни ще мразят Лудогорец и Литекс заради собствениците им, други ще мразят Левски, защото са от ЦСКА (или Черно море, защото са от Спартак?), трети ще мразят Берое, защото е държавен отбор.
Но нима отборите ни в сегашното си състояние могат да будят омраза? Та те са клетници, предизвикващи умиление и снизхождение.
Класиралите се за евротурнирите поне имат условия да развиват известна футболна дейност. Тимовете под тях, така наречената им конкуренция, мислят не как ще ритат топката, а как въобще да оцелеят на футболната карта.
На този фон остава въпросът дали да се надяваме на отслабения Лудогорец, напуснат от Безяк, Абало, Барт и най-вероятно Кайсара, отново да доведе Шампионската лига в България.
Ами на тях първо им трябва скоростна селекция.
И набелязване на нов треньор, ако според очакванията и според създалата се традиция в Разград, Георги Дерменджиев се окаже уволнен в началото на следващия сезон.
