Проклето да си, време! | sportcafe.bg
Sportcafe logo

Проклето да си, време!

ЛНЛюбомир Найденов
29.05.2017, 09:01 (обновена 30.05.2017, 12:42)
франческо тоти

Снимка: © Getty Images

„Невъзможно е да събереш 28 години в няколко фрази. Бих искал да го направя с песен или поема, но не съм добър в тези неща. Опитах се да се изразявам с краката си, защото това ми изглежда по-лесният начин.”

„Страх ме е и имам нужда от вашата помощ. Не съм готов да призная, че свърши”, Франческо Тоти си взе последно „сбогом” с феновете на Рома и „Олимпико”.

Една легенда, един капитан, Принца на Рим, последният гладиатор – така ще бъде запомнен Франческо. Не само от привържениците на „вълците”, но и от всеки, който поне веднъж се е докоснал до магията на истинския футбол.

Капитанът изигра последния си мач с фланелката на Рома при победата с 3:2 над Дженоа, победа, която подсигури директното участие на „джалоросите” в груповата фаза на Шампионската лига през следващия сезон.

И въпреки че тя дойде по начин, който трябваше да прати феновете в буйна радост – с гол на Диего Пероти в 90-ата минута, го направи, но за кратко. След това дойде ред на сълзите. „Олимпико” трябваше да се раздели с идола си.

„Тук сме, моментът дойде. За съжаление, това е момент, който не исках да настъпва никога" -започна речта си пред трибуните Тоти.

„През последните дни бяха казани толкова добри думи за мен. Подкрепяхте ме в трудни моменти и затова искам да ви благодаря. Плаках много! 25 години не се забравят току така. Благодаря на всички, въпреки че не ми е лесно.

„Благодаря на майка ми, на баща ми, на брат ми, на цялото ми семейство и на приятелите. Благодаря на съпругата си и на трите ни деца. Исках да им благодаря още в началото, защото не знаех дали ще имам сили в края.

„Невъзможно е да събереш 28 години в няколко фрази. Бих искал да го направя с песен или поема, но не съм добър в тези неща. Опитах се да се изразявам с краката си, защото това ми изглежда по-лесният начин.

„Знаехте ли коя ми беше любимата играчка като малък? Топката! И все още е. Но идва момент, в който трябва да пораснеш. Това ми казаха, че е дошло време.

„Проклето да си, време! Същото това време, което на 17 юни 2001 г. исках да върви по-бързо. Нямах търпение да чуя съдийската свирка, още ме побиват тръпки.

„Но сега времето ме тупа по рамото, казвайки ми, че трябва да порасна. Казва ми: От утре ще бъдеш възрастен. Свали екипа и бутонките си, от сега нататък ще си мъж и няма повече да подушиш тревата, да усетиш лъчите на слънцето по лицето си, адреналина, който те изпълва, и радостта от празненствата.

„През последните месеци се питах защо се будя от този сън. Помните ли, като деца, как майка ви ви буди точно в най-хубавата част от съня, за да ставате и да тръгвате за училище? А вие се опитвате отново да заспите, защото знаете, че никога няма да се върнете в същия сън. Магията вече я няма.

„Този път не беше сън, а наистина. Искам да посветя това писмо на всички деца, които ме подкрепяха, на тези, които израснаха с мен и също станаха бащи.

„Искам да запомня кариерата си като приказка…, а това е най-страшната част. Наистина свърши. Ще съблека фланелката си за последен път. Ще я сгъна прилежно, въпреки че не съм готов да кажа, че всичко свърши. Може би никога няма да бъда готов.

„Съжалявам, че не давах интервюта в последните месеци и не разясних ситуацията около себе си, но не е лесно да изгасиш лампите. Сега съм уплашен. И това не е същият страх пред вратата, когато трябва да вкараш гол или да отбележиш дузпа. Този път не виждам през дупките на мрежата пред себе си.


„Затова ще си позволя да бъда уплашен. Този път се нуждая от топлината ви. Топлината, която винаги сте ми давали. С любовта ви, със сигурност, ще успея да отворя нова страница и да се впусна в следващото приключение.

„Сега е моментът да благодаря на всичките си съотборници, треньори, директори, президенти, на всички, които са работили с мен. На феновете, на „Курва Суд” – свято място за всички „римляни”.

„Това, че се родих „римлянин”, е привилегия. Да бъда капитан на този отбор бе чест. Винаги сте били част от живота ми. Дори и без възможността да се забавлявам с краката си, винаги сърцето ми ще бъде с вас.

„Сега ще сляза по стълбите, ще вляза в съблекалнята, която ме прие, когато бях още дете и ще я напусна като мъж. Щастлив съм и горд, че отдадох 28 години от любовта си на Рома. Обичам ви!”

Те също ти благодарят и те обичат, капитане! Ние също. Всички.

Oще: дженоа  курва суд  олимпико  последен мач  рома  сбогом  сбогуване  серия а  сълзи  фенове  франческо тоти 


Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 05.02.2011, 12:23

2 AlahAkbar | 29.05.201722:48

Grazie Capitano!!!

поклон поклон поклон
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 13.02.2014, 11:16

1 Bai Hoi | 29.05.201716:59

Поклон пред спортисти като Франческо Тоти и Стивън Джерард! поклон поклон поклон
   

оценка

+2 -0


Видео