Решението на Владимир Кличко да отложи мача си с Кубрат Пулев за световната титла по бокс при професионалистите среща очаквана реакция в родната преса - хартиена и дигитална. И очакваните истерични крясъци също бяха налице. Страхливец, пораженец, не знам си какъв, нарочно било, измъквал се и т.н. Сам щял да падне като види Кобрата и още много други глупости.
Факт е, че мачът е отложен, но ще го има. Също така е ясно, че този мач е твърде рисков за Кличко - труден съперник за малко пари, а освен това Пулев не може да доведе със себе си спонсори, както би направил някой американски или германски боксьор. Същото, за съжаление, важи и за зрителския интерес. Глупаво е да си затваряме очите за тях.
Дали отлагането на мача ще вдигне интереса към него е още трудно да се каже. Все пак, в Германия боят ще се излъчва по RTL, а у нас по една от най-популярните тв програми - Диема.
Вече се изговори твърде много за разпределението на парите, мнозина се оплакаха, че са били отрязани за акредитация и т.н. Но, както знаете, в професионалния бокс е малко по-различно. Там парите понякога са преди победата и това се приема за нормално.
Всъщност, отлагането на един мач също е нещо нормално. Никой не е избягал, нито се е отказал от срещата. Такава ще има, ще я дават по телевизията. Трябва ли обаче и по този случай да си избиваме комплексите и да обясняваме, че понеже сме най-великите, неповторими и недостижими (ние, не точно Кобрата), затова и всичко живо бяга от нас? Смешно е. И нелепо.
