Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Левски vs ЦСКА: много закани, малко футбол

Какъв проект за игра например да направи Белчев, като значителна част от футболистите му са посредствени чужденци? Снимка: cska.bg
Какъв проект за игра например да направи Белчев, като значителна част от футболистите му са посредствени чужденци?

Треньорът на ЦСКА-София Стамен Белчев тези дни обеща, че си е „извадил поуките” от предишния мач с Левски, който загуби с 1:2. Но ако поуките му случайно вземат, че проработят, на „Герена” няма място за притеснение.

Защото колегата му от синия лагер Николай Митов побърза да си върже гащите, че дали ще са втори или трети – все тая. Важното било да покажат добра игра, и – естествено – излизали за победа. Ти да видиш!

Но какво друго да кажат двама треньори, чиито отбори са изпаднали в безпътица?

Какъв проект за игра например да направи Белчев, като значителна част от футболистите му са посредствени чужденци. Или пък Митов, на когото положенията за гол я му влязат, я не, както стана последния път срещу Дунав при равенството 1:1 в София.

Но стратегът на сините ни убеждава, че ако Левски покаже „това, което тренира”, няма начин да не стигне до победата.

Ако загуби, Митов сто на сто ще продължи с тезата, че едно са тренирали през седмицата, друго са показали на терена. Нищо чудно да чуем от някой от двата лагера и познатото „играхме добре, но загубихме”. Все едно има някакъв друг начин да победиш, освен с игра.

Истината е, че на този най-голям мач на България, на това „вечно дерби”, проблемът му е точно в играта.

Дотук през сезона ЦСКА–София и Левски изнесоха два постни мача. През есента червените се радваха, че са стигнали до щастливото избавление с дузпата за равния 1:1. А в началото на март тържествуваха левскарите, обърнали резултата до 2:1 в своя полза. Но и в двата случая футболът беше твърде безвкусен.

В годините преди това, ако въобще имаше някаква по-сериозна интрига, тя си замина със Стойчо Младенов.

Хубав, лош, при Екзекутора ЦСКА беше способен да вкарва по три гола във вратата на Левски. Даже Стойчо го критикуваха, че върнал отбора в защита в онзи следобед на 19 октомври 2013 г., когато още преди почивката неговите водеха с 3:0.

Тогава се чуха недоволни гласове, че Стойчо се уплашил да унижи сините с пет гола. Днес на „Армията” за такова нещо никой не смее дори да мечтае. Там ще са доволни, ако не паднат. И в „Левски” е съвсем същото.

Жалкото е, че вече има запалянковци на по 20 години, които не са имали щастието да гледат победи с по 5:0, драми от 0:2 до 3:2, а да не говорим за онези резултати 7:1 или 7:2.

На тях футболът им е големият длъжник! В последните 15 години народът се радва най-често на един-два гола разлика в това дерби. И то при положение, че преди мача треньорите и на двата отбора щедро ръсят обещания като „хвърляме се на кръв”, „ще играем нападателно”, „ще пресираме противника”. Ала-бала.

Също като носителя на „Златната обувка” Петър Жеков, който преди мача препоръча на тези от ЦСКА-София да бият от линията на наказателното поле, вместо да си я разцъкват.

Това хубаво, ама нали трябва и някой като него, да може да я ритне оттам във вратата?

Въобще – много закани, малко футбол. Затова и дербито, или поне една част от него, напоследък се пренесе на трибуните.

Гледа се кой от двата отбора ще има повече публика на стадиона, чия хореография ще бъде по-интересна и кой кого ще надвика. Но това са звукови и визуални ефекти, не ритане на топка.

А във футбола всичко почва от играта, не от трибуните. Играта най-отпред, и всички зад нея. За съжаление, в ЦСКА–София и Левски това или не са го разбрали, или не го могат както трябва.

 

Най-четените