Неизвестността притиска и смущава. В повечето случаи да не знаеш какво ще стане е 100 пъти по-гадно от това да научиш истината дори от нея да боли.
От няколко дни Славиша Йоканович е уволняван от медиите, а сърбинът пристигна на летище София с думите "идвам да работя".
Шефовете на Левски са се покрили като партизани и от устата им ни дума, ни вопъл, ни стон... Как един не излезе и не обясни ситуацията. Какво, как, защо?
Ако не друго, поне да се бяха ангажирали с ден, в който да дадат пресконференция и да посрещнат въпросите на репортерите.
Да не говорим, че ако освобождаването на Йоканович не е на дневен ред, от "Герена" бяха длъжни да изпълзят от дупките и да защитят треньора си.
Да, резултатите не са добри, отборът играе слабо и не притежава достатъчно класни футболисти, но това не е от вчера или пък от 22-и юли, когато сърбинът официално бе представен като старши треньор на вицешампионите.
Още тогава той каза нещо от сорта "На Левски му трябва организация и дисциплина. Да се знае кой какво прави в клуба. Иначе няма смисъл да говорим за титлата и първото място."
Но така и не се разбра кой какви ги върши в "Сухата река", а прочутата организация и дисциплина в "сините" редици безвъзвратно изтече в канала на междуличностните боричкания и сбърканите приоритети.
Сектор "Б" обаче гледа, а неговата присъда рано или късно застига виновните. Без компромиси и без изключения!
Мечтата Мбапе да си тръгне от ПСЖ с трофея от ШЛ все още е жива
