Без да сме 100% сигурни, вероятно по подобен начин би започнал анализът на Димитър Пенев за победата над Португалия.
Клишето гласи, че добрият вратар е половин отбор. Е, в случая на Владислав Стоянов си е направо цял - 90 минути от Кристиано Роналдо хвърчаха слюнка, сълзи и гел.
А Марселиньо...Марселиньо просто е бразилец. Прокара я между краката на друг бразилец (Пепе), после някак я ритна във вратата.
Не, няма да омаловажаваме ролята на останалите национали. Но нека си кажем честно - без Владо резултатът щеше да е адски мрачен. А без Марселиньо нямаше нито да отбележим, нито дори да нападаме опасно.
Защитата е ужасно далеч от истината. И не само заради безумния "чадър" на Николай Бодуров, довел до дузпата. И централните бранители, и бековете гледаха отблизо финтовете, пасовете и ударите на португалските звезди. А Светослав Дяков сякаш искаше да го изгонят за рекордно кратко време.
Халфовете бяха безпомощни в битката за контрол върху топката.
Макар и съвсем редки, контрите се получаваха на висока скорост и с използване на пространствата. Всъщност това е и новият момент в играта на нашите. А подобно оръжие е ключово в кошмарната група от световните квалификации с Франция, Холандия и Швеция.
Предстои да видим облика на отбора, когато трябва да диктуваме събитията, вместо предимно да се браним. Например още в следващата проверка с Македония.
За отбелязване е и друг положителен факт. След мача нито селекционерът Ивайло Петев, нито футболистите се впуснаха да затварят устата на критиците, да отвръщат на нападките и така нататък. Напротив - учтиво помолиха да не ги превъзнасяме, защото идва контрола с...Македония.
Това е похвално - една победа в приятелски мач, дори и над Португалия, не може да те измъкне от тинята. Не беше толкова отдавна, когато бихме и Холандия в Амстердам, а после знаем какво се случи.
И все пак...посърналият Кристиано след загуба от България е доста приятна и дори леко оптимистична гледка, не мислите ли?
