"Чакам от вас журналистите какви са следващите ни цели, защото се поизчерпахме", скромно заяви Кирил Домусчиев ден след триумфа на Лудогорец в Загреб, а после още по-скромно добави, че "зелените" се подготвят за полуфинал в Лига Европа.
Звучи невероятно, нали? Амбициозно и самоуверено, но от друга страна не и невъзможно.
Стигнеш ли до футбол напролет в евротурнирите, значи имаш нужните качества да си там, а вече жребият, моментната форма и куп други обективни и субективни фактори определят кой кого в директните елиминации.
Факт е, че да излезеш от групата не е кой знае какво (изключае начина, по който го направи Лудогорец).
Правили са го и Левски, и Литекс... Също така обаче е факт, че Лудогорец играе така, както не е играл нито един български тим от десетилетия насам.
Дори Левски на Мъри, който достигна четвъртфинал през 2006-а, бе далеч от класата, демонстрирана от разградчани през този сезон в Европа.
Затова дори да остане далеч от мечтания от Домусчиев полуфинал, Лудогорец постигна нещо много значимо в дни, в които българският футбол като цяло е под средното европейско ниво.
8 години след Левски на Мъри и цели 35 сред ЦСКА на Ицо, Любо, Емо и останалите "червени" великани, отново имаме отбор, който е готов да остави името си в историята.
А на "поизчерпания" Домусчиев ще му кажем, че целите, които му поставят журналистите, съвпадат с неговите мечти.
Полуфинал, Домусчиев, полуфинал!
Иначе продължавайте да играете така, пък да става каквото ще...
