Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

За Лили Иванова и младите дихатели

След лагера на Белмекен нашите са готови за още 5-геймови драми.
След лагера на Белмекен нашите са готови за още 5-геймови драми.

Владимир Николов е Лили Иванова на българския волейбол. Сравнението, направено от Пламен Константинов малко преди старта на европейското първенство, повдигна духа в отбора и развесели феновете.

Владо действително е дълго на сцената, публиката го обожава и талантът му е убийствен. За разлика от естрадната прима обаче диагоналът не крие годините си - наскоро навърши 38. Не се изявява соло, а предпочита колективното начало. И - пази, Боже, не се е снимал за „Плейбой“.

41 точки в два мача. Приносът на Николов за победния марш в груповата фаза е достатъчно красноречив и в цифрово изражение. Показателите му щяха да бъдат още по-високи, ако не бе решението на Константинов да му даде почивка срещу чехите.

Ролята на Владо обаче е далеч по-значима и тя най-ясно се долавя в онези критични секунди, когато младите му съотборници провесят носове в очакване на загубата. Тогава капитанът с №11 ги прегръща през раменете и тихо им говори нещо. Какво точно - само те си знаят. После гледат особено през мрежата и вършат геройства. Точно както срещу Холандия в неделя.

Владимир отдавна е покорил върховете на тази игра. Достатъчно е да припомним, че през 2005 г. изведе френския „Тур“ до триумф в Шампионската лига и бе избран за MVP на финалния турнир. За 18 години в националния отбор е видял и преживял какво ли не. Беше му дори мениджър, а сега отново е на полето.

В колекцията му липсва само едно - златен медал с България. А ако целуне европейската купа в неделя? Това ще бъде хит, на който ще завиди и Вечната Лили.

И понеже стана дума за младите му съотборници, те сякаш скачат по-високо, забиват по-силно и спасяват по-атрактивно отвсякога. Показаха страхотна форма в петгеймовите драми срещу Чехия и Холандия, при това - в два поредни дни.

Обяснение, разбира се, има - основите бяха налети на изтощителен, но сплотяващ лагер на Белмекен. Там нашите дишаха разреден, но свеж въздух, от планината. И се превърнаха в млади дихатели, поели на поход за титла.

Но всичко по реда си. Най-напред предстои четвъртфинал. Там вероятно пак ще срещнем германците, които на това първенство повече цъкат на калкулатора, отколкото играят волейбол. Сметките им обаче може да излязат криви още в плейофа срещу Белгия. Иначе меракът им пак да играят с България е забележителен.

Упоритостта е качество, типично за немците. Понякога обаче то им изиграва лоша шега. През 1995 г. например футболните им национали пристигнаха на „Васил Левски“ да мъстят за срама от световното в САЩ. И дори поведоха с 2:0, преди да усетят гнева на Ицо и Емо. Да повтаряш една и съща грешка е глупава идея. Та кой би водил втора война, ако наскоро е загубил първата?

Не, не става дума за световните – политическата коректност преди всичко. А и все пак сме любезни домакини на Евро 2015 и не бихме натяквали историческите несгоди на скъпите си гости. Просто на германските волейболисти явно не им стигна онова 3:0 в петък. Нека тогава заповядат отново.

 

Най-четените