Лудите, те да са живи...
Без съмнение лудостта в очите, пламъкът в душата и огромното желание за победа в спорта са нещо, което печели феновете. Прави разликата.
Тити Папазов иска да печели повече от всичко, а и обича баскетбола вероятно повече от всичко друго на света.
Дотук само респект за треньора на Левски. В последните месеци той опита да бъде и организатор на юбилея, и то доста успешно. Вероятно му е струвало и доста безсънни нощи, съчетано с плейофите за титлата в баскетбола.
Но Тити трябва да разбере, че всяко нещо си има мярка и граница. Безгранични са само две неща - Вселената и човешката глупост...
Няма мач, който да завърши без тирада на Папазов, без скандал, без нерви и обиди. Последните 2 месеца са си точка на кипене дори за кипящия характер на Тити. То не бяха скандали с Рилски спортист, то не бяха разправии с Балкан, обиди, ругатни, крещене. Баскетболът стигна някаква степен на истерия, невиждана в този спорт у нас.
Крясъците се пренесоха и на финала, като и след трите мача имаше грозни сцени пред камерите. Лукойл води с 2:1 победи над Левски и е на един успех от титлата. Тити си позволи след последния дуел в четвъртък да се накара и на журналистите, защото не отразявали, когато той бил обиден.
В същото време призна, че дама от публиката му показала среден пръст и той затова и направил жест, все едно реже гърло.
Ами... Ако Диего Симеоне бе реагирал така на всеки от вероятно поне десетте хиляди средни пръста, показани му на "Камп Ноу" в решителния мач Барса - Атлетико? Щеше ли да му остане време изобщо да си води отбора...?
Тити трябва да осъзнае, че действията му са публично достояние, предават се и по телевизията.
Това не е риалити шоу, а спорт.
Лудостта си е лудост, емоциите - емоции. Останалото е Из-Тити-рясване и превръщане на баскета в театър на омраза и обиди.
Няма нужда. Футболът ни стига.
