Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Какво си мислеше Гонзо?

Гонзо доказа, само със сърце не става, трябва и манталитет Снимка: Gong.bg
Гонзо доказа, само със сърце не става, трябва и манталитет

Два месеца продължи революционното преобразяване на Левски от вечния спасител Гонзо.

На девети юни той гордо заяви, че по европейски модел, новият треньор Пепе Мурсия ще стои една година, независимо от резултатите. Щял да го подкрепя с цялото си сърце, бил точния човек за отбора, а за един-два месеца стил не се гради.

Гонзо привлече Мурсия, след като отскочи за един уикенд до Испания да види как се котират свободните треньори там. Така сметна той, че се прави революционна смяна на облика. Уви, не стана. За пореден път.

Интересно е какво си мислеше Гонзо? Че този път му е провървяло на "тука има, тука няма"?

Вече стана ясно, че в Левски абсолютно нищо не е ясно - няма визия, няма план. Има революции на пожар, поне по една - две на година. С всеки нов треньор започва новия Левски.

Дали играчи се привличат, за да се гради отбор, или за да се закърпи бюджета? Дали ще се налага треньор, който ще започне от нулата и по свое усмотрение ще изгради състав и структура, а спортно-техническото ръководство ще служи чинно на желанията на наставника? Дали ще има спортен директор, или не?

Никой не знае и няма изглед в близко бъдеще да се узнае.

Гонзо е левскар, доказвал го е многократно. Той е човекът, пасващ на сценария "трябва истински левскар за да се спаси Левски", който Тодор Батков започна да тиражира след назначаването на Вили Вуцов на мястото на Мърси Стоилов.

Въпросът е, че Гонзо не показва, че има дългосрочна визия. Сякаш го присърбя той да води отбора, след като два месеца гледаше отгоре.

Парадигмата, към която той се придържа, е непълна. По-лошо - доказано неефективна.

Да, ако има някой, на когото да му пука искрено за това, което се случва в отбора и да притежава решителност, то това е именно Георги Иванов.

Само със сърце не става. Трябва и манталитет.

 

 

Най-четените