Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Да се чуди човек откъде идва този оптимизъм в Лудогорец

След 0:2 в Израел Георги Дерменджиев изчисли, че шансовете на двата отбора да продължат оставали 50:50. Апоел обаче е много опасен на контраатаки, а защитата на Лудогорец изглежда напълно неподготвена да се справи с мощния нигериец Нуакаеме
След 0:2 в Израел Георги Дерменджиев изчисли, че шансовете на двата отбора да продължат оставали 50:50. Апоел обаче е много опасен на контраатаки, а защитата на Лудогорец изглежда напълно неподготвена да се справи с мощния нигериец Нуакаеме

Снощи Лудогорец излезе в един от най-важните си мачове за сезона, провали се в защита и в атака и загуби с 0:2 от Апоел Беер Шева в първия двубой от третия предварителен кръг за влизане в групите Шампионската лига.

Впоследствие при българските шампиони цареше неочаквано ведро настроение, сякаш категоричният резултат е бил в тяхна полза. И те някак небрежно отбелязваха, че загубата е заради... липса на късмет.

Президентът Ангел Петричев обеща луд реванш и възкликна: „Ние сме Лудогорец! Напълно възможно е тази съблекалня да се вдигне и да спечели мача в Разград". Капитанът Дяков спокойно отчете, че Апоел е „възможен" отбор, защото оставя пространства на съперника. Треньорът Дерменджиев се изцепи, че Лудогорец играл добре и шансовете на двата отбора оставали 50:50.

Уж е хубаво човек да е оптимист, но понякога дори с това не бива да се прекалява. В момента в Лудогорец нямат особена причина да гледат позитивно: те са пред отпадане след разочароващо слаба игра и всякакви други обяснения звучат несериозно.

И за да имат въобще някакъв шанс за поправителен, в Разград най-добре да престанат да си оплакват късмета и да си видят грешките. Тимът продължава да играе безлично от месеци и наред с обичайната нестабилност в защита все по-рядко показва нещо интересно в предни позиции. Същите футболисти, които миналата есен играеха с толкова въображение, острота и красиви комбинации, сега изглеждат отчайващо безидейни.

Успеваемостта в нападение също не е на познатото ниво - в Израел създадените ситуации бяха пропилени лековато от Вандерсон на три пъти, а е излишно да казваме колко различно щеше да изглежда реваншът при един-два гола на чужд терен.

Отново лъснаха познатите проблеми, които в Лудогорец продължават да подминават - недостатъчното нови попълнения през лятото, понижената мотивация на основни фигури, отпускането покрай предрешените битки в българското първенство.

Защитниците и дефанзивните халфове продължават да правят едни и същи грешки всеки мач и снощи Лудогорец можеше да получи още голове заради тях, но не личи на това да се обръща внимание.

А Дерменджиев остава пасивен по време на мачовете и при негативния резултат срещу Апоел направи само една смяна. На скамейката останаха да чакат Жоао Пауло, Кишада и Лукоки, които поне в последните минути можеха да се пробват вместо неефективните Кафу и Вандерсон.

Да се чуди човек защо се дадоха толкова пари за допълнителни атакуващи футболисти и защо им се плащат огромните заплати, щом при негативен развой в такъв значим мач изобщо не се прибягва до тях...

Сега Лудогорец има два варианта да спаси сезона си - единият е подвиг на реванша и отстраняване на Беер Шева с някакво изригване, подобно на това срещу Жалгирис. Израелците обаче трудно ще позволят такова нещо.

Вторият шанс е отпадане от ШЛ и успех в плейофа за Лига Европа, който ще вкара отбора в групите на втория по сила турнир и ще му осигури европейски футбол поне до края на годината. Плюс солидни приходи, макар и несравними с тези от Шампионската лига.

Ако обаче заменим неуместния оптимизъм с доза реализъм - с показваната в момента игра и Лига Европа изглежда мираж за Лудогорец.

 

Най-четените