Бях там и се почувствах омерзен. Беше ми тъпо и гадно да гледам как младият треньор Костадин Ангелов си тръгва от "Армията" с обезобразено лице. Пребиха го на родния му стадион, на мач на любимия му отбор, в който бе близо до това да започне работа в екипа на Милен Радуканов.
Не го познавам лично, но казват за Коцето, че живеел за футбола. Много разбирал играта и имал сериозни амбиции в треньорския занаят. Ето защо в неделния следобед решил да отиде на ЦСКА - Славия вместо да си опъне краката пред телевизора и да си пусне Тотнъм - Ман. Сити, а после Ливърпул - Челси. Не го направил като големите тарикати в ложата на Майкъла, не се обадил и на Ченчев за покана, а като най-обикновен човек. Бръкнал се за един десетак, купил си билет и отишъл в сектор "В".
При един от двата гола на "армейците" Коцето се хванал за главата, а някакъв "професор по психология" от агитката прочел езика на тялото и го затрупал с юмруци?! Няколко от по-старите привърженици подвикнали сподавено: "Не го ли знаете? Това е Коце Лаптопа. Той е цесекар, наш юноша..." Но гласът в пустинята останал нечут и неразбран, а правосъдието на туката продължило. Устата цъфнала, скулата се издула, а бабаитът останал доволен, че е започнал подготовката за дербито с бой ... над свой. Романтично, нали?
Онези другите - същата работа. Даже по-зле. В петък пратиха оператор на БНТ2 в "Пирогов", а на следващия ден вяха свастики на стадиона в Ловеч и заформиха кървав въргал в традиционната си арена на битки с. Български извор. Всъщност вие видяхте ли за какво става въпрос? Не ми го побира главата как се размина и този път без нещо непоправимо при толкова много сопи, лопати и хвърчащи бутилки?
Сега предстои седмица на напрежение. Ще се дебнат, ще се причакват... "Кулминацията" ще настъпи в събота със счупени автобуси и тролеи, арести и пукнати глави. Всеки път едно и също. А футболът, милият, е все по-слаб и по-слаб. Стадионът е все по-празен и по-празен.
Страшно дерби, няма що... С футболисти, на които в друго време нямаше да им бъде позволено дори да носят саковете на Джеки, Ицо, Насо, Гиби, а сега веят перчеми и татуировки с екипите на двата гранда. Поне не са виновни за терора на улицата. Той е вече нещо като даденост. И изглежда неизбежен. Чува се някакво глухо: "Недейте така, бе, хора!", но то увисва по-обречено дори от онова "Не го ли знаете? Това е Коце Лаптопа. Той е цесекар, наш юноша..." на "Армията" в неделя следобед.
