Роби Фаулър призна, че никога не е чел свой договор. Пол Гаскойн пък е искал в договора му да бъде записано, че ще живее близо до езеро, където да ходи за риба. А контрактът на Стефан Шварц му е забранявал да лети в космоса.
Договорите на професионалните футболисти са интересни, често твърде сложни и понякога странни. И твърде често, точно договорът се оказва в центъра на голям спор между играча и клуба.
Да видим какво пише в договора на един професионален футболист?
Заплата
В това отношение договорите във Висшата лига и във Футболната лига са общо взето стандартни, като се указва какво се очаква от играча и от клуба и как са защитени интересите им.
Матю Бък е директорът в Професионалната футболна асоциация (PFA), който отговаря за мениджмънта на играчите. Той обяснява: „В договора се указва основната заплата, бонусите, които се плащат при подписването му, различни плащания за права, клаузи за представяне, най-често - брой мачове за играча, допълнителни споразумения - за имиджови права и други клаузи, които двете страни са сметнали за важни."
Най-добре платените играчи във Висшата лига получават до 250 000 лири на седмица, но според Бък, средната заплата в елита в Англия е между 25 000 и 30 000 лири на седмица.
До четвъртото ниво на професионалния футбол - Лига 2, парите спадат драстично - между 1300 и 1500 паунда на седмица.
Заради правилата за финансов феърплей, въведени от УЕФА, много клубове предпочитат заплащането на играчите вече да зависи от представянето им и постигането на определени цели през сезона, а да не плащат твърда основна заплата. Това се случва основно при изгряващи играчи или такива, които са пред края на кариерата си. Тези, които са на върха на славата си са в най-силна позиция да уговарят условията в договора им.
В книгата си „Goal" изпълнителният директор на Манчестър Сити Феран Сориано дава пример за това как може да се конструира заплатата на един играч. По думите на Сориано клубът преследва следната цел: „две трети от заплатата на играча да е фиксирана сума, а другата третина зависи от представянето на отбора и изявите на футболиста в поне 60% от мачовете на тима."
Клаузите, свързани с участието в определен брой мачове може да имат негативен ефект върху заплащането на играчите. Нападателят на Престън Кевин Дейвис, който има зад гърба си 15 сезона във Висшата лига обяснява следното: „Познавам играчи, на които не им стигна един мач, за да си спечелят нов договор. След това, в зависимост от финансите на клуба или идването на нов играч, който не ги харесва, те може изобщо да не влязат в игра."
Затова и PFA съветва играчите да подписват договори, в които ясно е указан какъв ще е гарантираният им приход. Понякога обаче рискът да се търси негарантирано плащане може да си струва.
Футболният агент Скай Андрю, който работи с играчи от Висшата лига има готов пример за това: „Има случаи, в които е по-добре да искаш да получиш 10% от сумата, за която ще те продаде клуба, вместо да държиш да получаваш още сигурни 1000 лири на седмица."
Най-различни бонуси
Премиите и бонусите на играчите могат да са много и най-различни, някои от които се оказват приятна изненада.
Примерно, играчът влиза като резерва 30 секунди преди края на мача, тимът му бие и той получава 5000 лири премия за победа. Подобни суми може да се договорят и за всеки гол, голов пас, мач без допуснат гол и т.н. В MLS в Щатите играчите получават бонуси и за „втора асистенция" - пасът, довел до головия пас.
Премии се плащат за класиране на тима на определена позиция, като сумите може да стигнат 5 милиона лири, които се делят между целия отбор. А с влизането в Шампионската лига парите продължават да растат.
Според адвокат Лиз Елън, персоналните цели пред играчите, обвързани с тяхното заплащане, стават все по-малко популярни сред клубовете във Висшата лига.
„Много клубове не искат да плащат за голове или асистенции защото това прави играчите много самоуверени и не се отразява добре на усилията, които те влагат за успехите на тима", обяснява тя.
Странни и прекрасни
Бившият халф на Съндърланд Стефан Шварц се изпуснал, че иска да пътува в космоса, това станало малко след като той подписал с клуба и веднага в договора му се появила клауза, че това му е забранено.
Бившият президент на Кристъл Палас Саймън Джордан си спомня, че в договора на Нийл Ръдък е имало клауза, според която заплащането му може да бъде намалено, ако клубът установи, че той е с наднормено тегло.
По-популярните клаузи са свързани с увеличаване на парите, ако играчът бъде повикан в националния отбор или пък клубът да плаща наема на апартамента или къщата му.
Напоследък клаузите за откупуване станаха доста популярни. В договора на Маруан Фелайни имаше клауза за освобождаването му на стойност 23,5 милиона лири, която изтече на 31 юли, но въпреки това в последния ден на летния трансферен прозорец Манчестър Юнайтед плати за него 27,5 милиона паунда.
Арсенал предложи 40 000 001 лири за Луис Суарес, след като в клуба разбраха, че в договора му има клауза, според която Ливърпул трябва да разгледа офертите за него на стойност над 40 милиона лири. В крайна сметка обаче от Ливърпул заявиха, че Суарес не се продава.
Андрю е на мнение, че клаузите за откупуване трябва да присъстват в договорите, тъй като те са полезни за всички страни, когато футболистът се представя добре. Но Бък добавя, че такава клауза може да „ограничи трансферната му активност", ако играчът не е във форма.
Имиджовите права обикновено вълнуват само най-известните играчи във Висшата лига и заплащането им рязко се сви, след като данъчните във Великобритания демонстрираха страхотен интерес към тези приходи. Сега те се оформят по-общо, но могат да стигнат до 10-25% от общите приходи в договора на играча.
Елън дава пример: „Представете си, че идва една компания и казва: „Ще ви спонсорираме с 5 милиона лири на година, ако играчът Х е при вас." След това клубът дава процент от тези пари на играча, в този смисъл имиджовите права са важни."
Спорове
„Най-големите договорни спорове се разгарят, когато се появи голям клуб, който иска да купи играча или пък самият футболист е наясно с интереса към него - чрез агента си или е разбрал от медиите", обяснява Бък, който също е лицензиран агент. - Играчите винаги искат нещо по-добро, но PFA държи играчите да изпълняват договорите си, също както очакваме същото да правят и клубовете."
Андрю добавя: „Популярната теза е, че властта е в играчите, но това, което стана със Суарес показа, че ако един играч е обвързан с договор, то той трябва да го изпълни.
„За всеки един футболист, който казва, че не иска да играе за клуба си, можеш да намериш стотици други играчи, които са освободени от клубовете си. Истината е, че много са малко футболистите, които имат някаква власт спрямо клубовете, за които играят. Става въпрос единствено за най-добрите."
Според правилата на PFA, ако един играч наруши правилата на приемливото поведение, той може да бъде глобен с максимум две седмични заплати. Но в случая на Карлос Тевес това се оказаха доста пари. Когато той отказа да влезе като резерва за Сити срещу Байерн глобата му беше 400 000 лири.
Бък: „Към края на договорите на повечето играчи отношенията се обтягат, но клубовете трябва да са на печалба, те са бизнес предприятия и искат да получат колкото се може повече срещу парите, които дават."
