Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Краят на ерата "Стивън Джерард"

Момчето си отива. След 16 години в Ливърпул, Джерард ще напусне клуба през лятото.
Лицето на Джерард до емблемата на Ливърпул - това е толкова естествено.
Дебютант през 1998 г. с екипа на любимия си отбор.
Изгонен в дербито с Евертън след опит да "среже на две" съперник, по собственото му признание. Снимка: Getty Images
Изгонен в дербито с Евертън след опит да "среже на две" съперник, по собственото му признание.
Колко пъти той е носил победите на Ливърпул!? Колко пъти отборът е чакал от него вдъхновение и го е получавал?
Спечели 10 трофея за 16 сезона с Ливърпул, но му убягна титлата на Англия. Бе много близо на три пъти - през 2002, 2009 и 2014 г. Снимка: Getty Images
Спечели 10 трофея за 16 сезона с Ливърпул, но му убягна титлата на Англия. Бе много близо на три пъти - през 2002, 2009 и 2014 г.
Най-великата му вечер - Истанбул, 2005 г. Ливърпул обърна Милан от 0:3 до 3:3, стигна до дузпи и стана европейски шампион.
Капитан на Англия преди отказването му през лятото на 2014 г. Снимка: Getty images
Капитан на Англия преди отказването му през лятото на 2014 г.
Но с националния тим разочарованията са повече от добрите мигове.
Ливърпул му устрои бенефис през лятото на 2013-а, като съперник бе Олимпиакос.
Рицар на британската империя - едно стъпало под титлата сър. Нея вероятно ще получи в края на тази година.

След 16 години Стивън Джерард напуска Ливърпул. Вестта дойде часове след поредния разочароващ мач на отбора - 2:2 у дома с Лестър, но не бе неочаквана.

Джерард ще си тръгне през лятото, когато изтича договорът му с единствения клуб в живота на играча. Няма подробности за раздялата - дали има разминаване в параметрите по евентуален нов контракт, дали просто Стивън има нужда от промяна на 35 години (на толкова ще стане в края на май).

Истината е, че Джерард днес не е Джерард от 2005-а или 2001-ва.

Но е вярно също така, че Ливърпул без номер 8 ще изглежда някак странно и кухо.

С него и вероятното напускане на Франк Лампард, който има договор с американския "Ню Йорк", от т.нар. "Златно поколение" на английския футбол остава само Джон Тери. Той никога не е бил броен сред големите звезди, които избуяха в началото на XX в., но се оказа един от лидерите на поколението.

Джерард, Лампард, Бекъм, Ашли Коул, Майкъл Оуен, Рио Фърдинанд, Пол Скоулс, Гари Невил... Този отбор трябваше да върне славата на Англия. Не успя.

Джерард пък не сполучи в последната си мисия с Ливърпул - остана на косъм от титлата в Англия, която му убягваше в цялата му кариера. Той имаше нещастието да направи грешката, която струваше златото на отбора през май - при 0:2 от Челси.

Каква ирония, след като през повечето от тези близо 17 години след дебюта му през 1998 г. именно Джерард е носил победа след победа, бил е вдъхновението на отбора и човекът, от който фенове и съиграчи са чакали "нещо специално".

За 16 сезона (този е 17-ти) Джерард изигра 695 мача, вкара 180 гола, спечели 10 купи и води Ливърпул като капитан в цели 11 години. Думата "легенда" тук звучи съвсем на място.

За мнозина той е най-добрият играч в историята на клуба.

Спорно е, разбира се, при великани като Далглиш, Ръш, Сунес и Барнс, който са печелили и титлата, освен че са били лидери на съответните състави в червено.

От лятото Ливърпул трябва да се оправя без него. Това е втори голям удар за 12 месеца върху мениджъра Брендън Роджърс, който през миналото лято загуби Луис Суарес.

Психологически, новината ще тежи на "Анфийлд" още от днес до май, което сякаш обрича Ливърпул на много тежка втора част на сезона.

Встрани от това - сбогом на една легенда. В какъвто и екип да видим Джерард след 6 месеца, никога няма да е същото.

Той бе създаден да играе в червеното на Ливърпул.

 

Най-четените