Всичко бе срещу тях. Вече никой обаче не се смее на Тотнъм | sportcafe.bg
Sportcafe logo

Всичко бе срещу тях. Вече никой обаче не се смее на Тотнъм

Виктор Игнатов
19.04.2019, 15:41 (обновена 22.04.2019, 10:26)
тотнъм

Целта на Тотнъм днес не е просто да спечели Шампионската лига - а най-вече да победи мита за собствената си слабост.

Днес всички говорят за възкръсналия Аякс - този клуб, който наистина заслужава футболен „Нобел" за цялостен принос към Красивата игра. С право: няма друг клуб в историята, който да е постигнал толкова много с толкова малко. И да е дарил света с куп велики играчи и не по-малко велика футболна философия.

Светът говори и за „драмата" на Кристиано, който няма да успее да продължи серията си от три поредни титли в Шампионската лига и най-вече да се изправи срещу Меси в най-чакания персонален финал. Говори и за отпадането на Манчестър Сити, който обобщи сезона в евротурнирите като „провала на милионерите". Говори и за ВАР - технологията, която промени толкова неща в любимата игра и преобърна изхода от половината четвъртфинали в турнира.

Защо, по дяволите, обаче никой не говори за Тотнъм - клубът, който сътвори не по-малка сензация от тази на Аякс?

Ами най-вероятно, защото става дума за... Тотнъм.

В глобален мащаб трудно ще откриете друг клуб, който да е осмиван и подиграван толкова често, колкото лондонските „шпори".

Снизхождение - това е отношението, с което се отнасят (в най-добрия случай) мнозинството от британските футболни запалянковци към клуба от Северен Лондон. И не само те.

Дори великите не рядко си упражняват чувството за хумор с Тотнъм. Преди десетина години Франк Лампард влезе в обмена с репликата: „Да паднеш от Тотнъм е най-ужасното чувство. Сега ще запишат мача на DVD и ще се хвалят с победата поне десетилетие напред". С други думи - до сега. Лампард едва ли е подозирал обаче, че днес „шпорите" ще са само на три мача от триумф в най-важното футболно състезание в света.

Според свидетелствата на друг от големите - Рой Кийн, на почивката на един мач с Тотнъм сър Алекс Фъргюсън дал възможно най-надъхващото указание на своите. През първото полувреме Манчестър Юнайтед играл ганкиното, а в съблекалнята бесният Фърги изрекъл само няколко думи, с възможно най-пренебрежителния тон: „Пичове, това е Тотнъм..." Целият отбор прекрасно разбрал „инструкциите" и, разбира се, обърнал мача през второто полувреме.

Най-често хората се гъбаркат с лондонския тим заради липсата на трофеи, поне в модерната история. Настроенията срещу клуба може би най-добре успя да обобщи героят на Колин Фарел в черната комедия „В Брюж" от 2008 г.: „Ти не си провал, но не успя да стигнеш до върха. Като Тотнъм".

Животът ни учи, че когато веднъж дадем повод да ни се присмеят, задължително следва и друг. Така бе и с клубния стадион на Тотнъм.

Работите по разрушаването на стария „Уайт Харт Лейн" започнаха още през пролетта на 2017 г., а обещанията бяха, че до началото на сезон 2018/2019 новата арена ще е напълно готова. Това обаче не се случи, а сроковете постоянно се отлагаха - което развеселяваше останалите и изнервяше „шпорите". Наложи се чак до началото на април т.г. „Тотнъм" да домакинства на чужд терен - на „Уембли".

Новият стадион катализира и друг важен проблем за клуба - липсата на попълнения. Заради строителството собственикът на Тотнъм Даниел Леви не успя да отпусне средства на Маурисио Почетино за привличането на нови футболисти.

През последните два трансферни прозореца (лято 2018 и зима 2019) „шпорите" не купиха нито един играч.

Докато конкурентите не спираха да чупят трансферните си рекорди, Тотнъм се задоволяваше единствено да подновява договорите на настоящите си футболисти. Тази зима в Англия се роди поредния виц: „Ръководството на Тотнъм е радостно да съобщи за привличането на нов футболист - с клуба договор подписа френският вундеркинд Н'Икой (N'Оbоdy - от англ.)". „Новината" бе придружена със снимка на играч без глава и стартов номер нула.

Но и това не бяха всички беди. Заваляха и контузиите. Голямата звезда Хари Кейн отсъстваше цял месец през зимата, а в първия двубой срещу Манчестър Сити от Шампионската лига получи още по-тежка травма, която го извади от терените до края на сезона. Друга ключова фигура - Деле Али, също престоя доста в лазарета и все още си връща формата. А какво да кажем за героя от мача със Сити - Сон Хюн Мин? Като нищо кореецът можеше в момента да е... военнослужещ - от пагона го спаси единствено факта, че с националния си тим през септември м.г. спечели Азиатските игри. Ако Корея не бе успяла да стигне до златото, Сон го чакаха 21 месеца с пушка на рамо. Такива са законите в родината му.

Дори треньорът Маурисио Почетино е в сложна ситуация. Всички в Тотнъм са наясно, че аржентинският наставник е главният виновник за успехите през последните години.

Затова и стомасите на феновете се свиват всеки път, когато Реал (Мадрид) или Манчестър Юнайтед уволнят мениджърите си. А това напоследък се случва често. И двата клуба нееднократно се огледаха в Почетино, но - поне засега - той остава верен на Тотнъм. Вече е очевидно обаче, че „шпорите" му отесняха и скоро той ще потърси нови хоризонти.

Сега излежда абсурдно, но дори ВАР влезе в „черния" списък на клуба. В началото на годината, след мача за Купата на лигата срещу Челси, в който видеоповторенията вече са в употреба, Почетино обяви: „ВАР напълно убива всякакви емоции във футбола. В този двубой видеоарбитрите отсъдиха в наша полза, но аз не станах да се радвам, защото бяха изгубени цели 5 минути в проверки на ситуациите". Интересно е дали аржентинецът си е спомнил тези свои думи в добавеното време на реванша срещу Манчестър Сити?

С две думи, всичко бе срещу Тотнъм - историята, репутацията, статутът на съперника, проблемите със състава.

Дори ВАР трябваше да е обиден на „шпорите". Но въпреки това Тотнъм се нареди сред четирите най-силни отбора в Европа - едва за втори път в историята и за първи от 57 години насам!

И все пак остава един проблем. Тотнъм се класира на полуфинал в Шампионската лига, но витрината на клуба все още е празна. Напук на всички чудеса, които сътвори, Почетино не е вдигал купа, откакто е в Тотнъм. А ако лондончани отпаднат от Аякс и пропилеят шанса да играят на финал, то всички подвизи бързо ще бъдат забравени и легендата за вечния неудачник ще продължи да живее. Затова целта на Тотнъм днес не е просто да спечели Шампионската лига - а най-вече да победи мита за собствената си слабост.

Което, изглежда, вече е (почти) постижимо.

Oще: висша лига  манчестър сити  маурисио почетино  почетино  тотнъм  шампионска лига 


Още от Футбол свят

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.


Видео