Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Бонусите в Китай - 150 000 евро за гол, милион за победа

Футболните фенове в Китай са стотици милиони, а местният телевизионен пазар е най-големият в света.
Луиш Фелипе Сколари изведе Бразилия до световната титла, но и той не устоя на офертата от Китай.
Заплатата ми ви изглежда голяма? На мен също, откровен е Жервиньо.
Джон Тери по време на поредната си визита в най-многолюдната страна.
Десетки хиляди деца се подготвят във футболни академии. Планът е Китай да стане световен шампион.
Президентът Си Дзинпин е луд по футбола.

75 млн. евро за един сезон? Да, във футбола границите не означават нищо. Офертата е към Златан Ибрахимович, а китайското първенство не спира да ни поразява с финансовия си размах.

През зимния трансферен прозорец местните клубове пръснаха близо 350 млн. евро за нови играчи. Един от тях - Жервиньо, бе продаден от Рома на Хебей срещу 18 млн. евро. А наскоро котдивоарецът разкри удивителни цифри.

Годишното му възнаграждение е 10 млн. евро. Бонусът за отбелязан гол достига 150 000 евро. А отборната премия за победа е 1 млн. евро.

"Такива пари не мога да заработя дори в Реал Мадрид. Заплатата ми може да се изглежда невероятна да обикновения човек. Честно казано, и на мен тези пари ми изглеждат много", откровен е нападателят.

Изводите са ясни - на хоризонта изникна нова примамлива футболна дестинация. Тя набързо засенчи първенството на САЩ, което от години ни развлича с трансфери на позастарели звезди от Европа.

Впечатляваща активност през зимния прозорец прояви не само китайската Суперлига, но и тимовете от втора дивизия. Те пръснаха повече пари, отколкото елитните отбори в Испания и Германия.

Как въобще се стигна дотук? На първо място - заради личните амбиции на генералния секретар на Комунистическата партия и президент Си Дзинпин. Самият той е луд по играта и пусна в ход 12-годишен план, който трябва да изстреля страната сред водещите сили. И дори до световната титла.

Парите, меко казано, не се жалят. Тези, които излизат от държавната хазна, се насочват предимно към детско-юношеския футбол. В над 20 000 средни училища футболът се изучава като предмет, а десетки хиляди таланти се обучават в модерни академии от западноевропейски специалисти.

Финансирането на клубовете обаче не идва от правителството. Те се издържат от големи производители, медицински корпорации, вериги магазини, онлайн търговци. Много от компаниите имат бизнес извън пределите на Китай и ресурсите им са почти неограничени.

Така спортните директори и треньорите могат да осъществяват сделките на мечтите си. А набелязаните футболисти сами попълват желаната сума върху празния чек.

Сред акционерите в Гуанджоу е интернет гигантът Alibaba, чиито активи се оценяват на 22 млрд. долара. И това е само един от собствениците на състава, воден от Луиш Фелипе Сколари.

За разлика от MLS, в Китай понятието "таван на заплатите" не съществува. Финансов феърплей? Стига, моля ви! Вече споменатият Гуанджоу натрупа дългове в размер на 200 млн. долара само за три години. Но когато си притежание на група милиардери, защо да се тревожиш за подобни дреболии...

Единственото съществуващо ограничение е това за броя на чужденците. Всеки отбор има право на петима легионери, като едното място е резервирано за играч от друга азиатска държава.

Вижте повече в галерията.

 

Най-четените