Беше ясно, че това няма да е обикновена олимпиада. Започна с красота и матрьошки, но и с терористичен уплах.
Поне от година около спортното събитие слаломира политиката, страхът и желанието за доказване кой е по и кой най. Вече не слаломира, а направо лети с бясна скорост по улея, като бобслей.
Уроци по история от Путин, демонстрация на суперсила с похарчени невероятни пари за организацията.
Отговор с насаждане на упоритото усещане, че в Сочи нещо ще се случи, ще гърмят бомби и ще арестуват гейове.
Протести.
Войски, зенитни установки, катери против терористи край бреговете на Черноморския курорт.
Матрьошки и москвичи на откриването, красота, Мария Шарапова, Алина Кабаева, Ирина Шейк.
В скоби - гаджетата на Григор Димитров и Кристиано Роналдо заедно...
И пак политика. Едро заглавие в "Ню Йорк Таймс": "Откриването в Сочи е провал".
Друго такова в "Известия": "Русия спечели сърцата на света".
Всъщност Русия наду мускули по своя си мегаломански начин.
Но също така го направи и Китай преди 6 години, а и кажи-речи всички домакини без Лондон и Ванкувър на откриванията на последните 10 олимпиади.
Още по време на откриването дойде и първият терористичен страх.
Опитаха да отвлекат самолет, летящ за Истанбул и да го насочат към Сочи. Поне по предварителни информации, за да го взривят в олимпийския комплекс.
И сянката на страха вече неизбежно пада над игрите. А това е тъжният край на олимпиадата като смисъл.
Всеки, който обича спорта, ще чака и следи стартовете, мачовете по хокей, биатлона или бобслея.
Защото това е спортно събитие, въпреки опитите от поне 50 години да бъде превърнато в политическо дрънкане на оръжия и надпревара по прогрес.
Мюнхен с атентатите е черен ден за спорта. Печален ден.
Бойкотираните олимпиади в Лос Анджелис и Москва - също. Сочи бе превърнат в подобна игра на политически матрьошки, а главните герои - спортистите, играят второстепенни роли.
Дали има проблем с гражданските права и свободата на словото в Русия?
Дали има терористични заплахи?
Дали пропаганда не клевети умишлено Путин и организацията (руска версия)?
Нека тези въпроси намират място на други раздели от вестници и онлайн издания. Нека дискусиите се водят далеч от леда и пистите.
Това е олимпиада. Спортът е заместител на войната само в главите на политици и кандидат-лидери на общности, нации или движения.
За обикновените хора това би трябвало да е надпревара между страхотни атлети, адреналин, спорт и емоция.
Или наистина започваме да се побъркваме.
