Революция в Барса? Само ако Лео позволи... | sportcafe.bg
Sportcafe logo

Революция в Барса? Само ако Лео позволи...

Виктор Игнатов
16.05.2019, 07:15 (обновена 20.05.2019, 17:24)
Меси и Валверде

Снимка: © Getty Images

Дори Валверде да остане или някой друг да оглави „блаугранас“, трябва да е наясно с едно – всяка треньорска идея в Барса се сблъсква челно със зависимостта от Меси, която е с давност вече десетилетие.

Две поредни звучни отпадания от Шампионската лига сами по себе си са доста неприятен пасаж във визитката на който и да е треньор от топ-клубовете на Европа. Но тук говорим за нещо повече – два поредни провала с пропиляно предимство от 3 гола в директните елиминации: това вече е извънредно събитие, което говори за системни грешки в програмата. Повреда, която прави основният ремонт задължителен.

Затова няма нищо изненадващо във факта, че след колапса на Барса на „Анфилд“ призивите за уволнение на Ернесто Валверде, подновил съвсем неотдавна договора си с каталунския клуб до 2020 г., са особено гръмогласни. Освен главата на наставника, настоятелно се чака и мащабна чистка в съблекалнята на „блаугранас“ - която да гарантира, че догодина голямата цел, триумф в турнира на шампионите, най-накрая ще бъде постигната.

Последната си до момента „ушата“ купа Барса спечели през 2015 г., а най-близо до нов успех – особено след първия полуфинал с Ливърпул (3:0) – каталунците бяха именно през тази година. Ето защо сега провалът е крайно болезнен, а много хора на „Камп Ноу“ жадуват само едно: революция.

Но Барса не е Реал – засега каталунските шефове се въздържат от импулсивни ходове в стил „Флорентино“.

Поне до момента никой не е принесен в жертва, а окончателните присъди са отложени до финала за Кралската купа срещу Валенсия на 25 май. Решението изглежда умно – защо да се разбива отборът точно преди мача, в който ще се разиграе последния трофей за сезона?

Както и да завърши споменатия двубой обаче, малцина си правят илюзии за съдбата на Валверде. Вече му простиха миналогодишния позор в Рим, където Меси и компания бяха също толкова абсурдни, колкото и сега в Мърсисайд. Този път обаче дори слонското търпение на шефовете е изчерпано и вероятно отстрочката преди да му покажат вратата е взета, само за да се огледат на спокойствие за заместник.

В случая възможните сценарии са три: Валверде остава, уволняват го или си тръгва сам.

Аргументите за раздяла са очевадни – два пъти треньорът показа, че не е готов да се намеси с ключови решения, за да измъкне отбора си в най-важния мач за сезона. Да, всеки може да загуби, при това по различни начини и причини, а вината за катастрофите срещу Рома и Ливърпул не се пише само на неговата сметка – в края на краищата футболисти от световна класа не могат да си позволят подобни срамни изпълнения. Но пък именно треньорът ще го отнесе, или поне такава е практиката.

По-сложно е с първия вариант. След трагедията на „Анфилд“ ще е истинско чудо, ако Валверде получи още един шанс и му позволят да работи в каталунската столица за трети сезон поред. Да кажем, че все пак го оставят, за да довърши игровия облик, който иска от Барса (защото двата провала в Шампионската лига ясно говорят, че или не е докарал задачата до край, или системата му нещо не работи).

Но защо да го правят? Така и така системата ще търпи корекции, ще бъде пренастройвана според новите изпълнители, защото по всичко изглежда, че през лятото съставът ще бъде обновен чувствително. Не е ли по-лесно просто да се потърси нов треньор и революцията да стане по неговия начин?

Както и да го въртим, аргументи „про“ Валверде липсват.

В Испания вървят различни слухове за разместването на пасианса в съблекалнята на Барса. Но всички са на мнение, че първият, който ще си стегне багажа, е Коутиньо. Най-скъпата покупка в клубната история се превърна в скрап – бразилецът нито успя да се впише в схемата на Валверде, нито се оказа готов да свърши работата, за която бе привлечен. Ако е смятал, че някой на „Камп Ноу“ ще му връчи диригентската палка при наличието на Меси, значи съвсем е объркал мястото. Ако пък е отишъл да помага на аржентинеца, значи просто не става за тази работа.

Ракитич също е на изхода в посока Интер – с идването на Де Йонг от Аякс през лятото в средата на терена ще стане пренаселено. За личното си бъдеще със сигурност се замисля и Юмтити – световният шампион едва ли ще се задоволи с ролята на резерва, а Лангле изглежда като сигурният партньор на Пике в центъра на отбраната. Дори името на Серхио Бускетс неочаквано се завъртя сред потенциалните напускащи, но малцина са склонни да повярват в подобен трансфер. Поне засега.

В обратната посока отново на дневен ред е сагата с Антоан Гризман.

Миналото лято 28-годишният французин отряза Барса, но сега привличането му изглежда безалтернативно. Едно на ръка, че Суарес вече е на 32 и все по-рядко показва зъби в Европа (само два гола при последните си две участия в Шампионската лига), а и ще е поне месец и половина извън терените заради увреждане на менискуса – съответно не е ясно в каква форма ще е през новия сезон. И второ, ако Коутиньо си тръгне, левият фланг на атаката ще се освободи за Малкия принц; ако пък си го представим в ролята на централен нападател, с Дембеле ще заформят крайно любопитен френски тандем.

Най-важният въпрос обаче си остава кой ще кара влака на „Камп Ноу“ - и от това до голяма степен ще зависят летните покупко-продажби.

Всяко предположение за треньорския пост в момента ще е стрелба на посоки, но с голяма доза сигурност може да се каже едно - следващата кампания Барса ще стартира без Валверде. В Испания са убедени, че неговият наследник ще е с холандски паспорт – дали Ерик тен Хаг, който накара Европа да се влюби в голобрадия му Аякс, дали настоящият селекционер на „лалетата“ и бивш съотборник на Стоичков от „Дрийм тийм“ Роналд Куман. Оранжевата революция изглежда най-логичният ход, особено на фона на вече оформения трансфер на Де Йонг и потенциалното привличане на капитана на амстердамския гранд Де Лихт.

Но дори Валверде да остане или някой друг да оглави „блаугранас“, трябва да е наясно с едно – всяка треньорска идея в Барса се сблъсква челно със зависимостта от Меси, която е с давност вече десетилетие.

Примерът с Реал показва колко трудно е дори на великите клубове да преживеят раздялата с футболист, около когото се върти цялата игра, и колко сложно е да се стартира нов проект. Никой в Барса обаче още не смее да мисли за това – макар че унижението на „Анфилд“ би трябвало да отвори точно този дебат.

Защото, ако трябва да бъдем честни, за пълномащабно преустройство на Барса ще може да се говори едва в момента, в който Лео сам реши, че времето му в каталунската столица е изтекло. Там друг просто няма думата.

Oще: барса  барселона  ернесто валверде  камп ноу  каталунци  ла лига  лионел меси  примера дивисион 


Още от Футбол свят

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.


Видео