Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Плащаш и караш във Формула 1

Парите на Santander улесниха трансфера на Алонсо във Ferrari Снимка: Getty Images
Парите на Santander улесниха трансфера на Алонсо във Ferrari
Специалистите очакват мексиканските спонсори да последват Перес в McLaren
HRT вече е част от историята на Формула 1
Хамилтън избра Mercedes заради по-голямата заплата
Бизнес моделът на Бърни Екълстоун вече не е толкова успешен Снимка: Getty Images
Бизнес моделът на Бърни Екълстоун вече не е толкова успешен

Решението на опашкаря във Формула 1 Marussia да освободи опитния си пилот Тимо Глок по „търговски причини" отново върна вниманието на медиите върху един аспект на световния шампионат, който мнозина приемат за неприемлив, а много от феновете дори не са наясно, че съществува.

Истината е, че „пилотите, които плащат, за да се състезават", т.е тези, които „водят" спонсорски пари със себе си, за да получат място в тима - съществуват от момента, в който се е появил и автомобилният спорт.

За тим като Marussia който дебютира във Формула 1 през 2010 като Virgin, необходимостта от пилот, който може да помогне на бюджета - който е около 46 милиона евро годишно - е нещо, което се приема за нормално.

Всъщност, в Marussia направиха дори нещо повече. В прессъобщението, с което се съобщаваше за раздялата с Глок, тимът официално призна, че работата с „платени пилоти", т.е такива, които си плащат, за да карат, е част от бизнес модела на тима. Накратко, тимът обясни, че досега рецептата е била следната: единият от пилотите трябва да осигури пари от спонсорите си, на другия тимът плаща заплата и всички с общи усилия сглобяват бюджета за сезона.

За 2013 „платеният пилот" в Marussia трябваше да е англичанинът Макс Чилтън. В спорта не е тайна, че бързо прогресиращият Чилтън се ползва и със стабилна спонсорска подкрепа. Но, както стана ясно от изявлението на Marussia, световната икономическа криза е влошила допълнително бизнес климата във Ф1 и сега тимът вече не може да си позволява да плаща заплатата на Глок.

Истината е, и че Глок доведе спонсори в тима, но заплатата му беше доста по-голяма от парите, които даваха тези компании. От друга страна, Чилтън получава „заплата" от тима, която е много по-малка от приноса на спонсорите му към бюджета на Marussia.

И решението на Marussia веднага осигури вълна на симпатия към Глок, като най-активни бяха колегите му. В Twitter най-бързо реагираха бившият световен шампион Дженсън Бътън от McLaren и звездата на Red Bull Марк Уебър.

Глок може и да не е от класата на световните шампиони Фернандо Алонсо, Люис Хамилтън и Себастиан Фетел, но демонстрира, че е достатъчно добър, за да спечели три подиума и да запише още няколко добри състезания за времето 2008-2009, когато беше пилот на Toyota.

В края на втория сезон на Глок в Toyota тимът реши да се оттегли от Формула 1 и той трябваше да си търси нов отбор, това е причината да се озове във Virgin - нов отбор, без особени шансове да се отлепи от дъното на класирането.

Хейки Ковалайнен се оказа в сходна позиция в края на 2009, когато беше освободен от McLaren. Той подписа с Lotus Racing, още един от новаците във Ф1, който днес вече се казва Caterham.

Сега финландецът, който спечели победа през 2008, най-вероятно също ще отпадне от Формула 1. Причината е проста - Caterham търси пилот, който да осигури пари за бюджета на отбора, за да стане съотборник на французина Шарл Пик.

Не е трудно да се видят силните страни на това да наемеш „платен пилот". Миналата година заплатата на Ковалайнен беше от порядъка на 2,5 милиона долара, а в същото време спонсорите на съотборника му Виталий Петров осигуриха на тима около 10 милиона долара.

Руснакът не само завърши пред Ковалайнен в крайното класиране, но успя да финишира и пред Пик (тогава пилот на Marussia) в последното състезание за сезона. Това се оказа много важно - така Петров осигури на Caterham 10-ото място в класирането на конструкторите, което носи премия в размер на 11 милиона долара.

За да се ориентираме по-лесно в размера на заплатите и размерите на бюджетите, ще отбележим, че най-скъпоплатеният пилот във Ф1 е Люис Хамилтън, който ще получи в Mercedes 31 милиона долара. Доста по-назад е вторият в подреждането по пари - Фернандо Алонсо с 15 милиона евро.

Но влиянието на парите при избора на пилот, който често е определян като „пилот" не се подчинява на изцяло строги и ясни правила.

Серхио Перес, новият съотборник на Дженсън Бътън в McLaren тази година, дължи дебюта си във Формула 1 през 2011 на солидните спонсори от родното му Мексико. В този смисъл, той влезе в световния шампионат като „платен пилот", въпреки че никой не е оспорвал таланта му.

Сега много анализатори очакват на борда на колите на McLaren да се появят нови и силни спонсори от Мексико, които са привлечени от идването в тима на техния съотборник. Дали това не е било една от основните причини McLaren да наеме Перес, така че той все още ли е „платен пилот"?

Шефът на отбора Мартин Уитмарш отрича тази хипотеза, но е факт, че в падока мнозина останаха изненадани от избора на Перес, тъй като се предполагаше, че McLaren ще вземе Нико Хюлкенберг, който се представя доста по-впечатляващо от мексиканеца, но не е свързан със спонсорски пари. Сега, по ирония на съдбата, Хюлкенберг е в Sauber, където другата кола е за новака Естебан Гутиерес, сериозно подкрепян от вече споменатите мексикански спонсори.

В същото време бившият съотборника на Перес в Sauber Камуи Кобаяши, който беше една от звездите във Ф1 в последните два сезона, остана без тим за 2013, тъй като няма достатъчно сериозна спонсорска подкрепа.

Да видим какво се случва в Williams - един от отборите-символи на съвременната Формула 1. Британците подписаха с венецуелеца Пастор Малдонадо в началото на 2011, което донесе на тима годишен спонсорски договор на стойност 30 милиона лири с националната петролна компания на Венецуела, а сделката беше лично одобрена от президента на страната Уго Чавес.

Никой не твърди, че Перес и Малдонадо не заслужават да са във Формула 1. Малдонадо, който кара по-диво на пистата, вече има и победа - в Испания през 2012, където успя да се справи с Фернандо Алонсо. И Перес има сериозен шанс да започне да печели победи с тима на McLaren.

В случая на Малдонадо и Перес, спонсорските пари просто улесниха пътя им към добрите места във Ф1, където талантът също е много важен. По-назад в класирането обаче често се приема, че парите са по-силният фактор.

Това е залегнало в основите на най-скъпия спорт в света. И дори кариерите на някои от легендите на Формула 1 са били повлияни от парите, които те са „водили" със себе си.

През 50-те години Хуан Мануел Фанджо печели пет световни титли във Ф1. Но той едва ли би стигнал до състезанията в Европа и Формула 1, ако не е разчитал на парите, който е давала за развитието му родната му Аржентина. И по-точно управлението на Хуан Перон.

Себастиан Фетел също едва ли би стигнал до Формула 1, ако от ранни години не беше спонсориран от Red Bull. Същото важи и за Хамилтън - до края на 2012 кариерата му беше почти изцяло финансира от McLaren. Ferrari щеше да вземе Алонсо, но трансферът му беше улеснен от факта, че с него дойдоха и парите на испанската банка Santander.

Което означава, че всеки пилот във Формула 1 трябва да намери някаква финансова подкрепа, за да прогресира в световния шампионат.

Основните притеснения сега обаче са свързани с това, че парите на спонсорите стават все по-важни и освобождаването на Глок е поредното доказателство за това. Тимовете все по-трудно успяват да си намерят спонсори, финансовата криза се отразява зле на тези, които имат желание да рекламират в моторните спортове.

От известно време насам на всички им е ясно, че на отборите във Формула 1 им става все по-трудно да „вържат бюджетите си". Всеки един бизнес има проблеми, когато няма достатъчно приходи или разходите му са твърде големи. Това важи в пълна сила за Формула 1. Дори в годините на икономическата криза, и двете условия са налице в световния шампионат. А това повдига трудни въпроси пред отборите и самия спорт.

Ясно е, че Ferrari никога няма да се откаже от Формула 1. Red Bull няма да има проблеми докато собственикът на компанията за енергийни напитки Дитрих Матешиц е доволен от маркетинговия ефект, който получава. Същото важи и за Mercedes и борда на директорите на автомобилния гигант.

Но кризата се отразява зле на такива имена като McLaren. Сега британският тим вече плаща за моторите Mercedes, който ползва. А Хамилтън напусна и заради това, че в McLaren не успяха да му предложат заплата, близка до тази, която му оферираха босовете на Mercedes.

По-назад в класирането нещата стават още по-сериозни. На практика няма тим в който да няма притеснения за сформирането на бюджета за всеки сезон и винаги има опасения, че поне един или два отбора ще изпаднат от шампионата - опашкарят HRT оцеля само до края на 2012.

Което поставя нов въпрос - за цялостния бизнес модел на Формула 1. Ако няма достатъчно спонсори, които да осигурят съществуването на цялата стартова решетка, то откъде ще дойдат парите за съществуването и развитието на спорта?

В момента отборите сформират бюджетите си от спонсори и парите от тв правата на Ф1 - тв компаниите плащат на Бърни Екълстоун, той разпределя част от тези пари между тимовете, като става въпрос за половината от тв приходите. Но самите тв компании, с едно или две изключения, също се борят с икономическата криза и се задъхват с нарастващите разходи.

И в същото време се появи една тревожна статистика. Приходите от тв правата на Формула 1 в световен мащаб са почти същите, колкото са и тези на турския футболен шампионат - около 490 милиона долара.

Изненадващо нали? Но това означава още нещо. Всички ние трябва да се запитаме дали при този краен резултат спортът се маркетира и промотира достатъчно ефективно?

Съществуването на тимовете е застрашено, финансовият им модел е под въпрос, а явно спортът не реализира целия си потенциал в световен мащаб.

Значи вече е налице много по-голям проблем от „платените пилоти".

 

Най-четените