"Бяхме разорени, вкъщи имаше плъхове. Тогава реших да стана най-добрия в историята на Белгия" | sportcafe.bg
Sportcafe logo

"Бяхме разорени, вкъщи имаше плъхове. Тогава реших да стана най-добрия в историята на Белгия"

Sportcafe
18.06.2018, 23:25 (обновена 21.06.2018, 19:44)

1 от 3 снимки Назад Напред

Белгия - Панама 3:0

Снимка: © Getty Images

Лукаку бил решен да стане голям футболист, за да осигури добро бъдеще на семейството си

Ромелу Лукаку се радва на страхотен старт на Световното първенство в Русия след два отбелязани гола в първия мач на Белгия.

Като един от топ нападателите в света и основна фигура в Манчестър Юнайтед и националния отбор, Лукаку има защо да се гордее с постигнатото и с извървения път. В емоционален текст за The Players' Tribune, играчът си припомня бедността и трудностите в своето детство, оформили характера му и накарали го да иска да е номер 1 в цялата история на белгийския футбол.

Едва 6-годишен, той осъзнал, че семейството му е разорено.

Първо спряла кабелната им телевизия и Ромелу не можел да гледа големите футболни мачове. Случвало се въобще да нямат ток по две-три седмици, както и топла вода.

Понякога майка му не можела да плати за хляб и от фурната й позволявали да го вземе с обещанието да го плати в края на седмицата. Налагало й се и да разрежда млякото с вода, за да стигне на семейството за цялата седмица.

"Някои дни се прибирах от училище и намирах мама да плаче. Затова един ден най-сетне й казах: 'Мамо, това ще се промени, ще видиш. Ще играя футбол за Андерлехт, ще стане скоро. Ще бъдем добре, повече няма да трябва да се тревожиш'", пише Лукаку.

"Още тогава исках да бъда най-добрия футболист в историята на Белгия. Това беше целта ми. Не добър, не страхотен. Най-добрия. Играех с толкова много гняв заради много неща... защото имахме плъхове в апартамента... защото не можех да гледам Шампионската лига... заради начина, по който ме гледаха другите родители".

От малък той се е сблъсквал с лошо отношение и твърди, че и днес някои хора в родината му искат да го видят как се проваля.

"Ако не си бил с мен, когато нямах нищо, няма как да ме разбереш", продължава Лукаку. "Когато бях на 11 играех за Лиерс и един от родителите на другия отбор буквално опита да ме спре да вляза на игрището. Той питаше 'На колко години е това дете? Къде му е личната карта? Откъде е?'".

Той си спомня и че когато станал звезда, във вестниците го наричали "Ромелу Лукаку, белгийския нападател", но когато паднела формата му, вече ставал "белгийският нападател от конгоански произход".

Сега Ромелу е част от златното поколение на белгийския футбол и с него са свързани надеждите на страната за големи подвизи на този Мондиал.

С него в националния тим е и по-малкият му брат Джордан, който играе в Лацио. "Две деца от една и съща къща, в една и съща ситуация, които са стигнали дотук", радва се Ромелу. "Няма да забравя да се забавлявам този път. Животът е твърде кратък за стрес и драма".

Лукаку няма да забрави и как в детството му неговият дядо по майчина линия - един от най-важните хора в живота му - му заръчал по телефона да се грижи за майка си.

"Нали ще се грижиш за нея заради мен?", попитал дядото на Лукаку и само пет дни по-късно починал.

"Иска ми се да можех да се чуя още веднъж с него и да му кажа - Ето, казах ли ти? Дъщеря ти е добре", пише Ромелу. "Няма вече плъхове в апартамента. Няма вече спане на пода. Няма вече стрес. Сега сме добре. Добре сме".

Oще: players tribune  андерлехт  бедност  белгия  голмайстор  детство  джордан лукаку  дядо  история  лошо отношение  майка  манчестър юнайтед  мондиал 2018  надежда  най-добрия  нападател  номер 1  панама  плъхове  път  разказ  разорени  ромелу лукаку  русия 2018  световно първенство  семейство  спомени  съдба  тежко детство  трудности  характер 


Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 19.06.2018, 11:16

2 Berov81 | 19.06.201811:23

В нашия футбол няма как да откриеш подобно свидетелство. Ясно е, че шуробаджанащината е и там. За спорта пробиват, взимат и се налагат само такива, които имат някой зад гърба си - я футболен роднина, я познат на треньора, я някой със солидни финансови възможности. Момчета с талант, но без някой да ги препоръча са обречени или да се откажат или да ритат по долните дивизии и никой да не ги види. Би трябвало да се поучим от такива примери и от такива като Исландия, които са на това положение, което са сега, с целенасочена програма - разкриване на нови съоръжения, но и развиване на истински таланти, а не на фалшиви такива.
   

оценка

+2 -0

Регистриран на: 29.04.2015, 16:31

1 rare case | 19.06.201810:32

Еми това е,знае откъде е тръгнал и не иска да се върне там. Не като нашите глезльовци-чалгари и силиконофили!
   

оценка

+3 -0


Видео