Мо-ци! Мо-ци! Мо-ци! Това се чува в последните седмици у нас, но не заради някой геройски подвиг на румънеца, както срещу Стяуа, а заради грубото му влизане срещу Стефан Николич от ЦСКА. Въпреки каратистиките си изпълнения, бранителят на Лудогорец получи само един мач наказание от БФС и се размина с глоба от 300 лева.
Но не само родните съдии правят подобни грешки.
Снощните два 1/4-финала в Шампионската лига го доказаха. Реал (Мадрид) – Атлетико (Мадрид) и Ювентус – Монако предложиха постна продукция от страна на футбола, но имаше няколко интересни инцидента, в които главни действащи лица бяха реферите.
В градското дерби на Мадрид сръбският съдия Милорад Мажич и колегите му пропуснаха няколко ключови ситуации, които можеха да наклонят везните в полза на „дюшекчиите“.
В началото Мажич даде основание да мислим, че ще се справи на ниво с претенциите на двата испански гранда. Сърбинът умело игнорираше претенциите и на двата тима, като не изглеждаше впечатлен и от избухливите реакции на футболистите след всяка една ситуация.
През второто полувреме обаче носът на Марио Манджукич бе разбит след въздушен сблъсък със Серхио Рамос и футболистите на Атлетико отново хуканаха срещу съдията. Мажич може би отсъди правилно и не показа бялата точка, приемайки че сблъсъкът е нормална игрова ситуация, въпреки кръвта, която се стичаше от лицето на Манджукич.
Но малко по-късно
цялата съдийска бригада сбърка фатално.
В ситуацията отново бе замесен Манджукич, като нападателят на домакините бе ударен с юмрук в корема от Дани Карвахал. Нито един от петимата съдии на терена не видя случилото се в наказателното поле на Атлетико и испанският бранител на Реал извади късмет, че остана на терена.
В другия четвъртфинал също не липсваха спорни моменти. Но най-коментираният е дузпата, отсъдена в полза на Ювентус и благодарение на която „старата госпожа“ взе крехък аванс от 1:0 преди реванша в Монако.
В 55-ата минута дълъг пас на Пирло извежда Алваро Мората зад отбраната на „монегаските“. Испанският нападател и Рикардо Карвальо се борят за по-добра позиция, като и двамата гледат към топката. Изведнъж и двата се строполяват на терена, съдията отсъжда дузпа и дава жълт картон на португалския защитник.
Тук грешките са поне 3.
Първо – не е ясно дали изобщо има нарушение на Карвальо срещу Мората. И двамата играчи гледат към топката, Карвальо се опитва да блокира съперника си, но като че ли се спъва в него, след което и двамата падат на земята.
Второ – нарушението е малко преди наказателното поле. Да, според новите правила на УЕФА, дори нарушение малко извън пеналтерията може да бъде отсъдено като дузпа, тъй като се дава предимство на нападателя, но тук отново изниква въпросът имаше ли изобщо нарушение?
И трето – Карвальо се разминава само с жълт картон. Бранителят на Монако е последен в защитата на гостите. Съдията отсъжда нарушение, което трябва да означава директен червен картон и Монако да остане с 10 души на терена за последния половин час от мача.
Подобни решения променят хода на целия мач. Едно или две отсъждания в обратната посока и резултатът със сигурност ще е различен. И подобни грешки се случват в най-комерсиалния европейски клубен турнир. И то не в квалификациите или в груповата фаза, а на четвъртфиналите.
Подобни съдийски грешки накараха Дидие Дрогба да нарече норвежкия рефер Том Йовребьо позор за фубола след реванша между Челси и Барселона през 2009 година, след който каталунците достигнаха до финала срещу Манчестър Юнайтед и впоследствие вдигнаха титлата.
Но тези грешки винаги са били част от играта.
Един съдийски сигнал или липсата му може да отекне в целия свят.
Примерите са много. Спомнята ли си червения картон на Нани срещу Реал (Мадрид) в Шампионската лига? А незачетения гол на Лампард срещу Германия на Мондиал 2010?
И как да не се вторачваме в съдиите, след като може би най-паметният момент във футбола е „Божията ръка“ на Диего Марадона срещу Англия на Световното първенство през 1986-а?
