През тази седмица Григор Димитров отново държа България будна до късна доба и въпреки спортния максимализъм заложен у всеки от нас, чувството след Мастърса в Торонто е добро.
Гришо за втори път пропусна шанс да играе на финал на турнир от "Мастърс 1000", където щеше да срещне идола си Роджър Федерер, но както каза самият той - резултатите на Rogers Cup бяха добри и вече гледа напред към Синсинати и кулминацията US Open.
След отшумяването на първоначалните емоции, логично изниква въпросът: "Защо загуби Григор?". В полуфинала срещу Цонга българинът не приличаше на себе си и нито за миг не напипа игровия си ритъм, който го изведе до Топ 10 на световния елит.
Мнозина отдадоха загубата от Цонга на тежките трисетови трилъри, които Григор изигра през седмицата, но физическото му изтощение не бе по-голямо от психическото в мача срещу французина.
Неуспешните отигравания на мрежата и лесните топки, които грешеше бяха ясен знак за разконцентрираност и психическо пренатоварване.
Нямаше го настроението, "hot shot"-овете и разнообразието, което характеризира играта на българина.
Не бива да се подценява и статистиката, която бе силно в полза на Цонга, който вече е с 4 победи от 4 мача срещу Гришо и определено е сред неудобните му съперници.
В Торонто французинът показа великолепна форма и по пътя си към финала отстрани Новак Джокович, а след това и Анди Мъри. Срещу Гришо също бе по-добрият на корта и това не може да му се отрече. Българинът имаше само един спечелен сет срещу Цонга, а традицията в Торонто просто бе затвърдена.
Така погледнато, отговорът на "Защо загуби Григор?" е ясен - защото бе надигран и не показа психическата устойчивост от предишните си срещи в Торонто. Гришо изхаби твърде много излишни нерви. Ако сам не си бе усложнил живота и срещу Доналд Йънг, и срещу Томи Робредо, когато повеждаше с 4:1, а след това губеше сетовете, вероятно щеше да се съхрани повече енергия и сили за полуфинала с Цонга.
Напрежението срещу Кевин Андерсън бе още по-голямо. Съдбата се усмихна на Григор при пропуснатия от южноафриканеца мачпойнт, когато коментаторът на "Sky Sports" се пошегува, че Димитров вече се е готвил да се отправи към мрежата, за да поздрави победителя, и той възкръсна, но положителните емоции понякога също натоварват.
Тепърва Гришо и Роджър Рашийд ще дискутират защо се повтори неузнаваемото представяне на толкова високо стъпало, както бе и през май в Рим срещу Рафаел Надал. Но както тогава, така и сега, трябва да се отчете, че Григор постигна много и неубедителната му игра на полуфиналите не представлява някакъв сериозен проблем на фона на самото достигане до тях.
Няма как да не остане разочарованието от пропусната възможност да видим финал Димитров - Федерер в Торонто, но полуфинал още в първото състезание от хард сезона е великолепно начало.
Равносметката на Димитров за седмицата е още 350 т. за ранглистата и затвърдено 8-мо място за АТП класацията, както и нови 360 т. с изкачване до 5-то място по пътя към Лондон (българинът изпревари Томаш Бердих с 5 точки - 3155 срещу 3150).
И все пак да не забравяме, че преди година Гришо бе 29-ти в ранглистата, а сега се питаме "Защо загуби?" - независимо кой е бил съперникът му...
