Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Атлетите на Христос

Кака е разперил победоносно ръце след финала Милан - Ливърпул (2:1) в Шампионската лига през 2007 г. Ясно е на кого благодари, след като игра вълшебно в мача.
След успеха на Порто в Лига Европа през 2011 г. тениската на Радамел Фалкао бе ясна: С Исус никога няма да си сам!
Божествената опашка Роберто Баджо, който премина в лоното на будизма. Снимка: Getty Images
Божествената опашка Роберто Баджо, който премина в лоното на будизма.
Светената вода бе едно от оръжията на Трапатони. Снимка: Getty Images / Guliver
Светената вода бе едно от оръжията на Трапатони.
Преди всеки първи удар в мача, Чичарито се моли до централния кръг на терена.
Най-футболният папа - Франциск, получава Копа Либертадорес от Сан Лоренсо, неговия любим тим в Аржентина.
Папата с екипа на отбора. Сан Лоренсо неслучайно е слабост на светия отец. Клубът е създаден от свещеник преди около век.
Папата с отборите на Наполи и Фиорентина преди финала за Купата на Италия миналата година.
И с Божията ръка - Диего Марадона.
Както и със звездите на Италия Буфон и Пирло.

Казват, че вярата може да премества планини. Но никой не казва, че вярата може да печели първенства и турнири.

Има много хора, които свързват своята религия със страстта към спорта. Казват също, че футболът е религия и тя е достъпна за всички.

Някои обаче са толкова вярващи, че са създали своята евангелистка църква наречена „Атлети на Христос". Тя е базирана в Бразилия, където се появява на 4 февруари 1984 г. и е създадена от двама бразилски футболисти - Балтазар Мария де Мораиш Жуниор и Жоао Леите.

Постепенно църквата се разраства и вече присъства в 59 държави по света.

Освен това „Атлетите на Христос" създадоха сборен отбор от бивши бразилски футболисти, които често организират приятелски мачове из цял свят с цел набирането на пари за църквата.

Сред известните членове на „Атлети на Христос" са играчи като Кака (бивш играч на Милан и Реал Мадрид), Леандро Кастан (футболист на Рома), Радамел Фалкао (Манчестър Юнайтед), Фелипе Мело (Галатасарай), Ернанес (Галатасарай), Адриано Корея (Барселона), Тим Хауърд (Евертън) и още много.

Основното ядро на църквата е в Бразилия и Южна Америка, но вече се е разпростряла и в Европа. Въпреки това най-яростните поддръжници са в Латинска Америка.

Вече има цели клубове, които са изцяло основани на вярата.

Такъв е случаят с малкия отбор Клуб Сосиал и Депортиво Кристиано Хосана в Чили. Както и Атлетико М. Д. Е. А. в Кордоба, Аржентина. Тези клубове са първите от своя вид.

„По време на всичките 90 минути, публиката пее църковни песни. Никога не обижда съдията или съперниците, дори и да загубим", признава президента на Хосана пастор Итало Фриголи.

Отборът е от регион Ла Платина на Сантяго и е основан през 1996.

Проектът с християнството идва години след създаването на отбора. Същото важи за МЕДЕА (Министерио Еванджелистико Диос ес Амор, б.р. от испански Министерство на евангелистите Бог е любов).

„Преди да играем винаги се молим. Обещаваме да се раздадем за него и правим всичко по силите ни, защото играем за него. Но ако вкараме гол от засада, няма да отидем да кажем на страничния съдия, защото е човешко да се греши", признава 32-годишният Марио Бевилакуа, бивш професионален футболист, който сега играе за Хосана.

В съблекалнята на тези отбори винаги е спокойно. „Всички се молим преди мач, и след него благодарим на Бог", разкрива пастор Фриголи.

За да участваш в този тим не е задължително да си от евангелистката църква.

„Не всеки, който идва да играе при нас е от тази църква. Но задължително трябва да покаже вярата си. Трябва да познава доктрината на църквата", признават от МЕДЕА.

Всички участници в подобни отбори трябва да се държат подобаващо. Те нямат право да се замесват в насилие по терена или да псуват, обиждат и хулят. Не всички обаче приемат философията „да обърнат и другата буза".

Бразилците и южноамериканците са най-набожни, африканците пък са изключително зрелищни във вярата си. Има и треньори, които вярват в Него. Джовани Трапатони например носеше светена вода на скамейката, докато бе начело на Италия.

Вярата и футбола не са замесени единствено в „Атлетите на Христос". Има много футболисти, които вярват в нещо друго. Бившият играч на Милан и Интер Тарибо Уест например не пропуска проповед на своя пастор в Милано, който носи странното име „Шелтър фром дъ сторм" (б.р. име на песен на Боб Дилън).

Има един интересен анекдот, че Уест отишъл веднъж при треньора на Интер Марчело Липи и му казал „Мистър, тази нощ Бог говори с мен и ми каза, че ще играя". Липи отвърнал „Така ли? На мен не ми го е казал".

Роби Баджо пък е човек обърнал се към будизма. Самият италианец признава, че това му е помогнало да продължи кариерата си по-дълго.

Футболистите не са единствените, които са силно вярващи. В „Атлетите на Христос" са още покойният Аертон Сена, както и баскетболистът Дейвид Робинсън - Адмирала. Много спортисти открито говорят за своята вяра. Като световният шампион на троен скок Джонатан Едуардс или колоездачът Ланс Армстронг.

Както казва бившият вратар на Бразилия Клаудио Тафарел „Всичко е предопределено. Всеки един удар също. Дали ще стане гол, или ще спасиш. Дали ще ти мине между краката или ще се намесиш добре".

Бог винаги е имал своите атлети. Един от най-известните негови наместници на земята беше папа Йоан Павел Втори. Той почина точно преди 10 години, а всички го познаваха, като „Атлета на Бог". Папа Войтила всъщност сам е играл футбол като млад, като вратар. И през дългото време, в което беше папа, при него идваха стотици спортисти.

Вратите му винаги бяха отворени за тях. Днес ситуацията е подобна, защото Франциск е запален фен и дори седеше да гледа мачове от световното в Бразилия в малките часове на нощта. Неговият тим е Сан Лоренсо в родната Аржентина.

Спорт и религия. Футбол и вяра.

Според някои тези неща не са съвместими. Но всъщност обединят ли се могат да преместват планини. Или поне да печелят първенства и турнири.

 

 

Най-четените