Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Колкото-толкова

Не очакваме чудеса, но имаме вяра в тима ни Снимка: Getty Images
Не очакваме чудеса, но имаме вяра в тима ни

Любослав Пенев излъчва увереност. Измисля и нови величини в словото (което си е фамилна черта) като „луд съм, но в границите на разумното". Не се притеснява да каже, че иска класиране, бараж, очаква много от избраниците си. Нереалистично за някои, психологически добре издържано като ход, обаче смятат други.

Дотук квалификациите не са шумен успех с низ от победи. Но постигнатото е стабилност и тиха увереност, че този отбор може да играе като отбор. Стегнато и без притеснение, българите спряха Италия, Дания и Чехия, взеха си трите точки от Армения, и сега се стягат за етап II.

Чуват се гласове, типични за България, защо Пенев е викнал този, а не онзи. В петък Малта гостува на празния „Васил Левски", а във вторник ние отиваме в Копенхаген, за да се изправим срещу Дания. Ключови мачове. Четири или повече точки в тях ще ни дадат истински шанс да мислим за бараж преди есенните изпитания. Особено ако в петък вечер от Прага дойде и добра вест, че чехи и датчани са направили едно здраво и боево реми...

Но да си гледаме нашите. Около повиквателните винаги има „защо" и „как". Но съставът на Любо, или по-скоро изборът му, е малко в стил „колкото-толкова". Това има, това вика.

Като изключим Димитър Рангелов, който е титуляр след Нова година в швейцарския Люцерн, но не е повикан, други изненади май няма. Поне като отсъстващи. Вратарят Стоян Колев бе стабилен наесен, но с Черноморец почнаха много лошо пролетта.

Сред извиканите има две-три имена, които будят повдигане на веждите. Павел Виданов е едно от тях. Валери Божинов вече е неизменна част от националния, въпреки че ролята му в закъсалия във втора италианска дивизия Виченца не е особено вдъхновяваща. Леко странна  е и повиквателната за Емил Гъргоров, който пропусна половината подготовка с Лудогорец заради контузия, а като все пак се върна в игра в последните мачове, показва слаба форма.  Какво да кажем за Георги Илиев от Черно море, който е в тима след 3 трагични мача на клубния си тим, който дори не е вкарал гол напролет. Да не говорим, че за позицията на Илиев има поне още 4 кандидати - Георги Сърмов, Владимир Гаджев, Светослав Дяков и Симеон Славчев. Това са въпроси. Ето и отговорите.

Цели 8 футболисти висят за наказание, ако получат картон срещу Малта. Мачовете, както знаем, са два. Вторият се очаква да е по-важен, макар че в тихата и тягостна петъчна вечер в София никак няма да е леко. Но Малта рано или късно ще падне, независимо колко време отнеме до първия гол в крепостта им. Но при нервен развой може да има картони, наказания, недай боже и травми. Любо се подсигури, повиквайки повече футболисти на постовете, където може да изгуби някого. В състава има имена като споменатия Славчев от Литекс, Тодор Неделев от Ботев и Радослав Димитров от Славия. Тяхната роля за момента е да усетят атмосферата и какво е да си част от отбора. Не са викнати да решават мачове, вероятно дори няма да играят.

Формата на националите също буди притеснение, особено за срещата с датчаните. Традиционно  първите пролетни квалификации са проблем за страните, чиито вътрешни първенства имат зимна пауза. Контролите са едно, непрестанният цикъл от официални мачове - съвсем друго. Хората от българското първенство (с изключение на Бодуров и Георги Миланов от Литекс) показват засега колебания в представянето си.

Състоянието на легионерите.

Николай Михайлов бе в много тежка серия с Твенте, не бе печелил мач от Нова година до последния уикенд. Сега обаче се зарадва на победа и „суха мрежа". Като цяло има колебания, пусна и някои голове от спасяеми ситуации. Когато формата на целия тим не е добра, това се отразява и на вратаря, обяснимо е.

Иван Иванов след паузата е стабилен, Партизан гони рекорд по мачове без допуснат гол. Последният влезе зад Иван и колегите му чак на 6 декември, и то в мачас с Рубин в Лига Европа (1:1). След Нова година никой още не е огорчавал българския бранител и тима му.

За останалите двама бранители зад граница - Виданов от Заглебие и Петър Занев от украинския Волин, само четем и чуваме по някой отзив.

В халфовата линия имаме Георги Сърмов, чиито тим Касъмпаша върви отлично в Турция (5-о място с 40 точки). След серия мачове като титуляр обаче, българинът бе резерва в последните два и влезе за общо 10 минути.

Ивелин Попов бе титуляр за Кубан в последния кръг от руското първенство (1:1 с Динамо), а тимът му също върви добре и е на пето място с шансове дори за място в Шампионската лига. Александър Тонев редовно започва в състава на Лех (втори в Полша), но Станислав Манолев не попада дори в групата на Фулъм. Напред имаме Божинов и Илиан Мицански, нападатели от вторите дивизии на Италия и Германия с Виченца и Инголщад.

Това е. Колкото-толкова. Останалото е мотивация и вярата, че футболът се играе от отбори, а не от индивидуалности. Когато нямаш Меси и Роналдо. Ние имаме вече в състава един с прякор Меси (Димитров от Славия), но реалностите са, че трябва да разчитаме на колектива, духа на Любо и съвестното отношение на играчите.

Ако в сряда сутринта се събудим с 4 т. повече от сега, значи имаме 6 месеца на надежди. Чак до септември. Ако някой ни бе казал, че е възможно след провалите в предишните квалификации, щяхме да приемем на драго сърце такъв вариант, нали?

 

Най-четените