Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Имало едно време... Висша лига

България не е готова за предизивкателството Висша лига Снимка: Getty images
България не е готова за предизивкателството Висша лига

Една трагедия, разиграла се преди 21 години на стадион "Хилзбъро" в северноанглийския град Шефийлд промени завинаги  историята на английския футбол. Историята за смъртта на 96-те привърженици на Ливърпул е известна на всеки, който поне малко се интересува от този спорт.

Случилото се на 15 април 1989 довежда до истинска революция. Председателят на Върховния съд на Англия и Уелс лорд Питър Тейлър оглавява комисия за разследване на трагедията, изготвила два доклада.

Първият е конкретно за станалата трагедия, а вторият съдържа общи препоръки за безопасността на футболните стадиони и е известен като „Докладът Тейлър". За създаването им са необходими само 31 дни.

Вторият задължава клубовете да сложат край на практиката с правостоящи зрители, определените за това места да бъдат запълнени с трибуни със седалки, да се премахнат оградите между секторите, билетите, които се продават задължително да бъдат с указани на тях места, да има повече изходи като на всеки 1500 зрители се пада по един, да има план за евакуация. Клубовете получават подкрепа от правителството на „Желязната лейди" Маргарет Тачър, което изработва цялостна концепция за развитие на футбола. Тя проповядва основно модернизиране на съществуващите стадиони и изграждане на нови.
Чрез лигата, която администрира първенството почти от създаването му през 19-и век, са получени и 2 милиона лири от обществени фондове, за да се подпомогнат клубовете при ремонта на съоръженията.

Участниците в щампионата обаче осъзнават, че освен огромни разходи могат да получат и приходи. Така се стига до идеята за Висшата английска лига, която днес е най-богатото първенство в Европа.

Споразумението, с което се учередява тя е подписано на 17 юли 1991 г. Новата структура получава пълна финансова независимост от футболната асоциация и от Лигата, която до този момент ръководи провеждането на първенствата. Висшата лига е и тази, която поема грижата за търговията с телевизионни права, както и за намирането на спонсори. В края на февруари следващата година клубовете от Първа дивизия се отделят заедно от Професионалната лига. Три месеца след това Висшата лига е официално създадена като акционерно дружество. Тя заема място на върха на футболната пирамида, а старата Първа дивизия, която запазва името си, вече заема второто ниво в йерархията.

Запазени са и всички връзки между отделните дивизии. Управлението на новата структура се поема от клубовете. Всеки от тях изпълнява ролята на акционер с право на един глас при взимането на решения. Те избират директор, изпълнителен директор и борд на директорите, които се занимават с ежедневното управление на структурата. Футболната асоциация не участва активно в управлението. Тя играе ролята на „специален акционер" с право на вето при взимането на важни решения като избор на ръководство и промяна на правилата на провеждане на състезанията. Почти веднага новата структура успява да продаде телевизионните права на „Sky TV". За това клубовете прибират 191 милиона лири, а договорът е за пет години. През 2007 г. бе подписан нов тригодишен договор за 1,7 милиарда лири. Медията пък прави революция при отразяването на мачовете.

Малко след това Висщата лига успява да уреди и първия си генерален спонсор. Компанията-спонсор получава правото срещу парите си да избира името на състезанието, но до момента всички се придържат към традицията просто да добавят името си пред неизменното Премиършип. През 1993 г. Carling плаща 12 милиона лири за четиригодищен договор. След изтичането му той е подновен, но вече с 300% увеличение. През 2001 г. на мястото на Carling идва Barclaycard. Контрактът е за три години при цена от 48 милиона лири. През 2004 г. спонсор става Barclays. Компанията и до днес е водещ партньор като последното споразумение, подписано преди три години е за 65,8 милиона лири.

Общо 41 отбора са взели участие във Висшата лига от нейното основаване през 1992 г. до днес. Два други клуба (Лутън Таун и Нотс Каунти) подписват споразумението за създаването на лигата през 1991 г., но изпадат в последния сезон преди създаването ѝ и досега не са успели да се завърнат в най-горната английска дивизия.Седем клуба са участвали във всеки един сезон на Висшата лига от основаването ѝ досега. Това са Арсенал, Астън Вила, Евертън, Ливърпул, Манчестър Юнайтед, Тотнъм Хотспър и Челси.

Отборите имат пълната свобода да избират броя и типа играчи, които закупуват. Правилата не налагат таван нито на количеството пари, давани за заплати, нито на броя картотекирани играчи.

В първия кръг на първия сезон на Висшата лига броят на чужденците е нищожен - едва 11. През сезон 2000/01 легионерите вече са 36% от играещите в шампионата. Заради притесненията, че английските клубове предпочитат да купуват евтини чуждестранни играчи, вместо да развиват свои футболни школи, през 1999 г. Министерството на вътрешните работи на Обединеното кралство наложи силно ограничен режим за издаване на работни визи на футболисти извън Европейския съюз. Кандидат за подобна виза трябва да докаже, че е взел участие в минимум 75% от официалните мачове на националния си отбор в предишните две години.

На този фон желанието демонстрирано от президента на Черноморец Митко Събев за отцепване и създаване на Висша лига изглежда нереално. Дори да постигне разбирателство с останалите клубове-евентуални участници, бизнесменът по всяка вероятност ще се сблъска с нежеланието на футболния съюз за съществуването на подобна структура. Особено в класически й вид от Англия.

Управляваната от Боби Михайлов организация от години мотае въпроса с администрирането на първенството от страна на Професионалната футболна лига и едва ли ще допусне още някой да им измъкне властта. Нищо, че УЕФА адмирира и приема като напълно нормално Лигата да е тази, която отговаря за администрирането на елитния щампионат. И че в нормативните документи на БФС съществува подобна възможност.

Ако все пак успеят да се преборят с БФС, клубовете ще се сблъскат с нов проблем - телевизионното излъчване. В момента правата държат Pro.bg  и Ring.bg. Те обаче вече предупредиха, че ще спрат част от средствата, които изплащат ако не получат условията, които са поискали за качествено излъчване на мачовете. За да има такова ще трябва и сериозна реконструкция на стадионите. За която естествено са нужни пари.

Висшата лига ще се нуждае и от взаимодействие с останалите извън нея състави. Все пак в края на първенството ще трябва да има изпадащи и влизащи. Ако останалите отдолу не са съгласни с тази структура, как ще се осъшествява това?

И не на последно място - подобна структура с ограничен състав участници гарантирано ще срещне съпротивата и на феновете. Колкто и да подкрепят Левски или ЦСКА, в Стара Загора едва ли ще погледнат с добро око на факта, че Берое остава извън елита, най-вече заради скромните си финансови възможности. Същото важи и за Благоевград, Пловдив, Велико Търново и останалите градове.

 

Най-четените