Най-дългоочакваният понеделник в историята на ЦСКА отново не сбъдна мечтите на феновете. И Христо Стоичков, и Майкъла посочиха вчерашния 17-ти юни като деня, в който най-важните въпроси ще получат официални отговори, но това не се случи. Запалянковците на "червените" така преядоха с надежди, че вече им е тежко и дискомфортно.
След две седмици на ахо-ихо, сега е ужасно тихо!
На практика месец преди започването на новото първенство единственото сигурно нещо от плануваните революционни промени е назначението на Стоичков за старши-треньор. Другото продължава да виси във въздуха - рее се в смог и вече поражда съмнения. Ясно е, че става въпрос за редица юридически казуси, за компромиси и от двете страни и не на последно място за немалко пари, но това мълчание започва да съсипва феновете. Вярно е, че никой не ги е карал така безразсъдно да ометат паниците с илюзии, но нима можем да ги съдим?
Цесекарите толкова изстрадаха през годините, че никой не може да им забрани да мечтаят.
Източници от Борисовата градина са категорични, че Гриша Ганчев и Димитър Борисов са се разбрали, но защо нищо не излиза черно на бяло? Най-лансираната версия е, че ловешкият бизнесмен ще встъпи във владение на клуба едва след Нова година. Дотогава ще подпомага ЦСКА финансово, а през тази половин година "Титан" ще има за задача да покрие най-неотложните си задължения - сума от порядъка на 7-8 млн. лв.
В сферата на спекулациите се завъртя и мълвата, че Ганчев започва да се разколебава
да направи решителната крачка заради започналите протести и твърде вероятните нови парламентарни избори. Звучи конспиративно, но у нас във всеки слух се крие и доза истина...
Обстановката изглежда толкова объркана, че основен индикатор за това дали ще има сделка остават обещаните на ЦСКА петима футболисти на Литекс. Ако Ганчев и Борисов наистина са си стиснали ръцетe, защо, аджеба, Георги Миланов и останалите "оранжеви" играчи все още не са в Етрополе?
Стоичков развъртя метлата, а след по-малко от седмица е жребият за евротурнирите?!
Едва ли Камата би се лишил с лека ръка от толкова опитни футболисти, ако не е сигурен в донорския пакет от Ловеч... Но пак се въртим в омагьосания кръг и стигаме до прословутото "черно на бяло". Няма го и го няма! А времето притиска ужасно. Никога подготвителното лято не е било толкова късо.
Успокоителното е, че Ицо не изглежда притеснен, а даже напротив.
Обеща титла навръх 100-годишнината на Левски с хладнокръвието, с което пращаше топката в мрежата с поразителната си левачка. Много обнадеждаващо, но хиляди пъти по-ангажиращо. Дано е наясно с какво се захваща, а не само да пълни паницата, която и без това прелива от надежди, а на практика е празна...
