Ако сте очаквали неделното дерби да е съдържателен футболен сблъсък с голове и страхотни изпълнения, значи не познавате природата на този мач. Левски - ЦСКА напоследък е двубой на страха, нервите и напрежението. В неделя пак видяхме позната картинка - първият гол е решаващ, независимо кой как играл, не играл...
Но именно в това е част от чара на вечното дерби. Формата никога няма значение. ЦСКА е на 10 точки пред Левски, играе по-силно, а и в мача създаде повече положения. И какво от това?
Наесен „червените" уцелиха вратата два пъти, но биха с 1:0. Сега имаха поне пет добри положения, Левски без такова вкара и... пак 1:0. Тогава за поне една, че и две дузпи, скочиха „сините", сега изригнаха армейците.
Този мач винаги е истерия, емоция, тръпка. Сега цесекарите се нахвърлиха върху съдията, наесен бе обратното. В последния мач антигерой стана Пламен Илиев, допуснал левашки гол на Зику и решил мача. В неделя младият вратар на „сините" спаси като лъв всички положения и донесе успеха. Вечното дерби винаги дава втори шанс, а проявите в него са основен аргумент дали си любимец на агитката или обикновен невзрачен футболист - един от многото в състава.
Атмосферата отново бе на ниво, въпреки че стадионът така и не може да се напълни. Но има цвят, има хореографии, както и много песни и задявки със съперника. Има това, което прави футболът велик - сърце и тръпка. Колкото и да е жалка гледката на почти половината празни седалки и два слабички отбора на терена, Левски - ЦСКА си е марката на българския футбол.
В неделя десет минути преди старта на мача всеки цесекар е бил в еуфория, на 13 точки пред вечния враг и с мисъл за 32-ра титла. 10 минути след края левскарите забравиха всички неудачи и тази кошмарна пролет, възможността да не играят в Европа и пасива зад вечния враг. Те биха ЦСКА с 1:0 и толкова! И затова е вечно дербито - осмисля иначе празни сезони.
Когато губи дербито, Стойчо Младенов винаги пада с 0:1, това се случи за трети път. Но какво странно има в тази статистика, като в последните пет мача само веднъж бе отбелязан повече от един гол? И въпреки яловите продукции, въпреки накъсаната и нервна игра, липсата на положения и зрелище, вечно си е дербито. За него се говори седмици наред, преди и след като минат 90-те минути.
Кристовао Рамос, гологлавият странник, който вероятно няма да видим и чуем повече след летните месеци, се превърна в нов Мануел Мендоса. Помните ли го? Той се извиси с целите си 165 сантиметра и вкара победно за Левски на „Българска армия" преди 9 години. Малко по-късно Фелипе Машадо, друг футболен скитник, минал през България, удари с глава в сърцето на Левски и донесе 1:0 за ЦСКА.
И затова е вечно дербито, създава герои. Анонимници стават култови фигури за агитките и дълго биват помнени и споменавани.
Ако в края на сезона ЦСКА не стане шампион, Левски ще се радва, сякаш е спечелил титла. С този гол и този мач „сините" ще са спрели врага от златото. Понякога на фена му стига тая награда - за съперника да няма титла. И ако мислите, че това е нашенски манталитет, спомнете си полягането на Олимпик (Марсилия) пред Монпелие, за да не стане ПСЖ шампион. Има неща, които са вечни. Такова е и дербито.
