Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Копа Америка - оазисът на футбола

Уругвайците празнуват лудо титлата си през 2011-а в Аржентина.
Тимът сгази на финала Парагвай, а преди това отстрани с дузпи домакина, воден от Лео Меси. Снимка: Getty Images
Тимът сгази на финала Парагвай, а преди това отстрани с дузпи домакина, воден от Лео Меси.
Диего Форлан и Луис Суарес бяха движещите сили на отбора, но единият се отказа, а вторият е наказан за Копа Америка 2015. Снимка: Goal.com
Диего Форлан и Луис Суарес бяха движещите сили на отбора, но единият се отказа, а вторият е наказан за Копа Америка 2015.
Турнирът преди 4 години ще се запомни и с боя, който си устроиха Парагвай и Венецуела на полуфинала. Снимка: Daylife.com
Турнирът преди 4 години ще се запомни и с боя, който си устроиха Парагвай и Венецуела на полуфинала.
Лариса Рикелме, както винаги, ще е на трибуните да подкрепя Парагвай... по своя си начин.
Стадионът в Сантяго е домакин на финала през тази година.
А този в Антофагаста с лекота печели надпреварата за най-зрелищна арена на турнира.
Чилийците искат титлата, защото са домакини и никога не са печелили трофея.
Меси срещу Неймар - приятели и спечелили всичко заедно с Барса този сезон, ще е една от големите интриги на Копа Америка.
Водени от Хамес, колумбийците изобщо не са за отписване. В атака имат Бака, Фалкао, Мартинес...

Следващата година навършва 100 години и ще ги отпразнува с юбилеен специален турнир в САЩ. Копа Америка е най-старият турнир за национални отбори в света, а тази вечер започва нейното 44-о издание.

Едно звездно издание с Аржентина на Меси, Агуеро, Ди Мария и Тевес, Бразилия на Неймар и Тиаго Силва, Уругвай на маестрото Табарес и Кавани, Колумбия с атомното нападение Фалкао, Хамес Родригес, Джаксън Мартинес.

Това са четирите фаворита за титлата преди началото на състезанието.

Но там са и домакините от Чили с Видал и Санчес. Шест пъти чилийците са организирали турнира, но не са го печелили. Никога не са отивали по-напред от второто място.

Сега те могат да се намесят на полуфиналите.

Миналата седмица премиерът на Чили Микеле Башелет синтезира прогреса на Южна Америка в последните 20 години, като каза „От Латинска Америка може да тръгне битката за един нов, по-добър свят". Ако го перефразираме малко може да кажем, че „От Латинска Америка може да започне битката за един по-добър футболен свят".

След скандалите с ФИФА от последните седмици ще е отлично да видим един хубав футбол, пълен с талант.

Там, където естетиката в играта е най-голяма.

В Южна Америка все още има насладата от едно елегантно отиграване, от финт, който ти спира дъха. От фантазията, която може да измисли път през невъзможното.

Както правеше Диего Марадона преди.

Дон Диего никога не е печелил тази купа, макар че се опита три пъти. Или пък другия мит - Пеле. Той игра на Копа Америка веднъж - през 1959 г., но трябваше да се задоволи само с второто място и приза при голмайсторите.

Такъв зрелищен играч днес е Неймар, критикуван в Испания след един от своите трикове в мача за Купата на краля срещу Атлетик Билбао. Такъв е и Лео Меси, който в същия този мач с Атлетик вкара гол "ала Марадона". Те са лидерите и звездите на двата гранда на континента - Бразилия и Аржентина.

От Лео аржентинците искат първа титла от 22 години, в които Гаучосите завършиха 2 пъти втори на континента и най-вече, след изпусната възможност на световното първенство миналото лято.

От Неймар бразилците искат да изправи Селесао на крака след Минейразото (така наричат загубата от Германия на полуфинала на Мондиал 2014 с 1:7), при което Неймар отсъстваше от терена. Ще видим как ще реагира новия тим на Дунга, човек, който е уважаван, макар и не обичан в своята страна.

На Уругвай ще липсва Луис Суарес (заради ухапването на Киелини). Той е и единствената голяма звезда, която пропуска турнира в Чили.

Идеята за турнир на националните отбори в Южна Америка се ражда през 1910 г. по време на честванията за вековния юбилей от майската революция в Буенос Айрес (извоюването на независимост от Испания). Още в онази година се играе за една купа, която не е официално призната.

След това импулсът на бившия аржентински играч, управник и съдия Хосе Сусан и уругваеца Ектор Гомес (политик и шеф на федерацията) се създава турнир през 1916 г. Чак през 1975 г. в Аржентина той получава името Копа Америка.

Първото издание е с четири тима - домакините от Аржентина, Уругвай, Бразилия и Чили. Селесте печели купата. Последното издание през 2011 г. също бе в Аржентина. Това е и страната, която е била домакин най-много пъти - 9.

На последното издание видяхме най-големите изненади. Аржентина и Бразилия останаха извън топ 4. Вярно, и двата отпаднаха с дузпи, но това се случи след грешките от бялата точка на Тевес и на четирима бразилци.

За да бъдат изненадите наистина големи, Венесуела завърши четвърта - най-доброто класиране в историята на страната. Перу пък остана втори, макар все пак да е печелил купата 2 пъти (последният през 1975).

На световното първенство преди година Колумбия и Чили най-много впечатлиха с играта си, бързината и новите звезди. Хамес Родригес изгря и завърши пред Мюлер, Неймар и Меси по голове. А в края на миналата година бе избран за спортист №1 на Америка за 2014.

Що се отнася до треньорите там има един доминант - Аржентина. Шест от 12-те селекционера са аржентинци. Херардо Мартино води Гаучосите, Хорхе Сампайоли е начело на Чили, Густаво Кинтерос е треньор на Еквадор, Рамон Диас управлява Парагвай, Нестор Пекерман е начело на Колумбия, а Рикардо Гарека - на Перу.

Новото тази година е участието на Ямайка. Реге Бойс са тук, за да трупат опит. Да се канят страни извън континента е традиция от 1993 г. насам. По този начин 10-те отбора се увеличават до 12, за да се разделят в три групи по 4.

Първият поканен в историята е Мексико, който от тогава винаги присъства на турнира, след като още при първото си участие стига до финала. Също както и през 2001 г. Това си остава и най-доброто класиране на тим извън Южна Америка.

 

Най-четените