Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Искаме Чихура

Искаме Чихура Снимка: Sport1.bg

Дебатът за това какъв да е форматът за провеждането на футболното ни първенство вероятно е по-стар от Нджонго Присо. Или най-малкото е набор на камерунеца. Ако не чак на реалните около 40 години, то поне на тези 24, записани в африканския паспорт на крилото на ЦСКА.

Скове ли кучи зимен студ, напече ли жарко лятно слънце, дискусиите започват. Неизменно. Два пъти в годината. Всяка година...

Ако на планьорката сред редколегията се е настанил ухиленият образ на творческия блок и малкото идеи, винаги ще се намери някой да подхвърли: "Да напишем нещо за есен-пролет. Не сме го правили вече половин година". Когато и последният въпрос изглежда зададен от репортерите пред сградата на БФС след заседание на Изпълкома, задължително се пита за формата на първенството или най-малкото за намаляването на броя на отборите в "А" група.

Толкова сме свикнали с това, че вече не му обръщаме внимание. Минава през нас като свеж пролетен вятър. Нещо като дописка, че български отбор е завършил 3:3 в контрола в турски курорт. Само поглеждаме колко дузпи е имало и ако са по-малко от 4, новината вече не е новина.

От друга страна кога ще видим 3:3 по родните терени? Резултат, който излиза в България по-рядко от Халеевата комета пред телескопите на астрономите. Ето, след десетина дни на ЦСКА му предстои двубой с грузинския Чихура. Какво им е на момчетата? Да не са по-лоши от Миньоро без каска, турско-болярския Етър, храбрия Ботев от Враца, братчедите от щата Монтана, Пирина от Гоце и останалите? Да не говорим, че и името им е супер яко.

Телевизиите се избиха за правата на "А" група, а в южната ни съседка, Кипър и Испания водещите ни отбори играят своеобразни евротурнири с Чихура, Банатс, Шльонск, а даже и с московските Торпедо, Локомотив и Спартак, но никой не мисли за феновете и тяхната футболна абстиненция.

И без това толкова дълго няма футбол у нас, че ако не е интернет и пресата, ще забравим какво се е случило през есента, поне да ни покажат пряко ЦСКА - Чихура. На една дата е с Реал Мадрид - Манчестър Юнайтед и ще бъде чудесен повод да отворим бирата пред телевизора няколко часа преди колосалния сблъсък на "Бернабеу".

Майтапът настрана. Условията у нас през зимата са достатъчно сурови, за да правят футбола невъзможен. Тези 70-80 дни пауза през лятото обаче нямат оправдание. Да, топло е през юли и август, но който от отборите няма осветление, ще домакинства от по-ранен час, докато клубните президенти обезпечат този недостатък.

Последният, който пусна духа от бутилката, бе наставникът на Ботев Пд Станимир Стоилов. Мъри отдавна показа афинитет към темата и като треньор на Левски, и като национален селекционер, и реши да продължи да копае във вярната посока.

Без да правим свободен преразказ на вечната тема, ще отбележим, че революционната промяна набира все повече поддръжници. Предимствата са очевидни, а най-облагодетелстван от цялата работа ще е негово величество фенът. Нали играта е най-вече за хората, а не само да си ги премерят Домусчиев, "Титан", Батков, Гришата, Венци и другите? Да не говорим, че и масрафът на чорбаджиите значително ще намалее, ако един ден се стигне до така желаното нововъведение.

Положителните промени у нас обаче не се толерират. Всичко става с много мъка, бюрокращина и милиони почесвания зад ушите. Докато се наканим, ще дойде време за световното в Катар. През зимата... А Нджонго ще стане на 60 по паспорт.

 

Най-четените