"Златната топка" - между футбола и фалша | sportcafe.bg
Sportcafe logo

"Златната топка" - между футбола и фалша

Станил Йотов
05.12.2018, 08:06 (обновена 09.12.2018, 15:04)
Златната топка 2018

В „Гран пале" в понеделник всичките 1500 поканени гледаха филм, чийто край им беше ясен от по-рано. Но това беше само черешката на фалша, който години наред се вихри около „Златната топка".

Казват, че когато пристигнал на церемонията по връчването на „Златната топка" в понеделник вечер, бившият френски национал Биксент Лизаразу казал на журналистите: „Сега трябва да се преструваме, че не знаем кой е победителят, нали така?"

Действително, всички трябваше да се държат, все едно предстои голяма изненада. Нищо, че първите трима се знаеха от две седмици, а победителят беше известен най-малко два дни преди това. И вече беше ясно, че Лука Модрич оставя зад себе си Кристиано Роналдо и Антоан Гризман.

Така в „Гран пале" всичките 1500 поканени гледаха филм, чийто край им беше ясен от по-рано. Но това беше само черешката на фалша, който години наред се вихри около „Златната топка".

Нека оставим настрани въпросът кой е по-заслужил да получи въпросните 12 килограма злато. Победителят е Лука Модрич, и той трябва да бъде поздравен.

Но истината днес е, че никой няма как да получи топката ей така, само по заслуги. Вече му трябва мощна кампания - медийна и всякаква друга. С която да обработва общественото мнение, и накрая да убеди 190-те журналисти от цял свят да гласуват за него.

Впрочем това не е новина. Още през 2013 г. бразилецът Дани Алвеш каза: „Битката вече не е само на терена, а се измести към медийното поле. Победител става онзи, който е изнесъл най-добрия сезон... или най-добрата рекламна кампания".

Това важи в пълна силна днес, две години след като списание „Франс Футбол" си прибра обратно „Златната топка", след като до 2016 г. беше дадена под аренда на ФИФА в продължение на цели шест сезона. Случайно или не, всички фаворити за наградата се оказаха особено разговорливи с въпросното издание, което връчва трофея от далечната 1956 г.

От страниците на списанието Антоан Гризман например каза месец преди края на гласуването, че „вече е време „Златната топка" да бъде спечелена от французин", като очевидно имаше предвид себе си.

След това продължи кампанията си и в мощни международни медии като ESPN, където твърдеше: „Не ме е страх да кажа, че „Златната топка" е моята мечта". Аргументите му бяха спечелените световната титла с Франция и Лига Европа с Атлетико (Мадрид).

Кланът Мбапе (бащата Вилфред и майката Файза Ламари) започна подготовката за сина им Килиан още в навечерието на световното първенство в Русия. Какво по-хубаво от едно огромно интервю, в което младият футболен гений да разкаже за амбициите си? Изборът на издание, случайно или не, беше отново „Франс Футбол".

А след световното Мбапе изгря на корицата на списание „Тайм" под заглавие „Лидерите на новата генерация". И назова поименно фаворитите си за „Златната топка" - Неймар, Роналдо, Модрич и Варан.

„За да бъде пълен комплектът, мисля да се присъединя към тях", отбеляза Мбапе ей така, между другото. Какво по-директно съобщение всъщност може да се желае? Но това са правилата на играта за „Златната топка".

Колкото до Кристиано Роналдо, неговите кампании се водят от прочутия му агент Жорже Мендеш. В края на август португалският мениджър изрева, че Лука Модрич е бил уреден не без помощта на Реал (Мадрид) да спечели приза за най-добър футболист на УЕФА за сезона. Причината, според него, се крие в трансфера на Роналдо от Мадрид в Ювентус. „Кристиано вкара 15 гола и занесе на гръб Реал до спечелването на Шампионската лига за пореден път. Смешно е да не получи наградата...", каза Мендеш и хвърли камък в градината на „Сантяго Бернабеу".

Той обаче бързо беше контриран, че ако това въобще е вярно, значи го замерят със собствените му камъни. Именно португалският импресарио беше онзи, който навремето съобщаваше тайно на „Франс Футбол" топлите новини от Манчестър Юнайтед, докато клиентът му играеше там. И разчиташе на благоразположението на издателството, когато трябва да се определят носителите на отличията. Като футболист на Юнайтед Роналдо получи „Златната топка" през 2008 г., а с Реал я спечели още четири пъти - 2013, 2014, 2016 и 2017 г.

Впрочем самият главен редактор на „Франс Футбол" Паскал Фере призна наскоро, че ако Реал стои зад даден футболист, шансовете му да вземе „Златната топка" скачат рязко нагоре.

„Според мен най-добрата кампания е, когато другите говорят за кандидата. Това в Реал го владеят отлично. Във времето, когато Роналдо играеше там, преди всяко гласуване Реал водеше целенасочена медийна политика в полза на португалеца", признава шефът, чието тайно телефонно обаждане първо уведомява бъдещия победител в анкетата.

Ако това е вярно (а няма как да не бъде), излиза че Реал сега е трябвало да избира между Лука Модрич и Рафаел Варан. И очевидно е бил предпочетен хърватинът, въпреки че Варан има в сметката си световната титла и Шампионската лига. С подобна подкрепа зад гърба си Модрич можеше да си позволи да отбележи скромно пред „Франс Футбол": „Важното за мен е, че съм на терена и играя. Тази година беше най-силната в кариерата ми. Но няма да ме накарате да кажа, че аз трябва да спечеля „Златната топка"..."

Откога всъщност се води този тип наддаване?

Един от първите пострадали беше не кой да е, а Христо Стоичков.

През 1992 г. той беше сигурен, че ще спечели „Златната топка" срещу Марко ван Бастен, и действително имаше всички необходими аргументи - титла в Испания, Шампионска лига, купища голове.

Още тогава се развихри ожесточена медийна кампания. Зад Христо имаше цяла коалиция от журналисти, оглавявана от световно известния испански футболен писач Пако Агилар, едно от големите пера на „Франс Футбол". Плюс цялата Източна Европа и страни като Дания, тъй като техният Михаел Лаудруп носеше заедно с българина екипа на Барселона.

От своя страна Ван Бастен получи помощ от медийната империя на боса на Милан Силвио Берлускони, от италианските и други западни медии, както и от влиятелното холандско издание „Voetball International".

И какво излезе накрая? Цялата работа лъсна, когато публикуваха гласуването на журналистите и кореспондентите на „Франс Футбол" от цяла Европа.

От общо 29 души, участвали в анкетата, цели деветима въобще не бяха вписали Стоичков в анкетните си листове.

Тогава се посочваха петима поред и получаваха различен брой точки в зависимост от мястото им. Но тези девет не бяха поставили Христо дори на пето място!

Идеята беше ясна - Ван Бастен да набере повече точки, а Стоичков да не вземе нито една. За разлика от нашия, името на холандеца го нямаше въобще само в четири анкети. Единадесет журналисти бяха поставили Ван Бастен на първо място, други десет вписаха там Стоичков. И така холандецът спечели „топката" с 98 точки срещу 80 за българина.

И Христо с право изригна: „Да, Ван Бастен е страхотен футболист. Само че аз заслужавам повече „Златната топка"! Той също е наясно с това. Но президентът на Милан Силвио Берлускони използва влиянието си, за да може Ван Бастен да спечели изборите..."

Въобще не звучеше лишено от логика, колкото и тогава да го усукваше шефът на издателството Жак Тибер. Добре, че все пак Христо заслужи признанието две години по-късно и получи заслужено наградата.

И ако ще бъркаме в стари рани, няма как да не припомним и друго откровение на Стоичков. В едно от интервютата си преди доста години той каза, че изборът е бил манипулиран и през 1995 г. Кандидатите бяха двама от Милан - Паоло Малдини и Джордж Уеа. Ето и точните думи на Христо пред каталунската телевизия: "Изборът тогава беше фалшифициран. Всички знаехме, че Паоло Малдини е победител измежду останалите кандидати. След това обаче изненадващо наградата отиде в ръцете на Джордж Уеа. Сигурен съм, че болката в сърцето на Малдини е била много голяма", казва Стоичков.

Въпросната година беше първата, когато отпадна изискването „Златната топка" да се връчва само на европейци.

Един Господ знае дали Берлускони се е месил в спора между двамата си играчи. Но беше публична тайна, че избирането на Джордж Уеа от африканска Либерия е и като жест на французите - от една страна, към Третия свят, а от друга, към самия нападател, който започва кариерата си именно във Франция.

Но футболът отдавна е обект на най-различни сметки и игри - едни на терена, други под масата. Ако се вярва на разкритията във „Football Leaks", игрището под масата става все по-важно по високите етажи на футболното управление. На какво отгоре тогава да бъдем убедени в честността и на „Златната топка"? Още повече, когато 1500 души в „Гран пале" се правят на ударени, че не знаят кой е победителят.

Oще: ада хагерберг  златна топка  кристиано роналдо  лионел меси  лука модрич  станил йотов 


Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.


Видео