Цялата олимпиада си беше такава - понякога сложна и тънка като по роман на Достоевски или пък с гениалността в композиция на Дмитрий Шостакович. С Пушкинов бунт и ... Путинова свръхамбиция.
Поднасяме извинение, че смесваме епохи и изкуство с политика.
Но такива бяха игрите в Сочи, закрити в неделя вечер с тежка, но красива и леко носталгична церемония. Под звуците на Втори валс на Дмитрий Дмитриевич Шостакович.
Феерично.
Видяхме портретите на най-големите в руската литература, а те са наистина големи. Видяхме и цирк, и мечето - талисман вече на втори игри след московските отпреди 34 години.
Видяхме и руска самоирония. Домакините пак направиха олимпийските кръгове с дребния дефект, който се получи на откриването, когато единият ринг не се отвори. Намигане, което предизвика усмивки.
На най-скъпата олимпиада в историята се чакаше ежедневно да се случи нещо лошо - терористичен акт, скандал, бунт, геноцид над гейове или някакво друго нарушение на нечии права.
Всъщност игрите си бяха празник на спорта, които родиха своите герои.
Най-големият е Оле Ейнар Бьорндален, който стана №1 в историята на зимните игри с 13 медала (8 златни).
Канада е хокейният властелин на света с втора поредна титла при мъжете и четвърта при жените! Сидни Кросби е Меси на играта със стик и шайба, а Русия все повече потъва в миманса в играта, по която страната е луда.
Революционни дисциплини доведоха до там комплектите с медали да стигнат 98 (рекорд на зимни игри). Нациите, които участваха, бяха 88.
Там беше и България, макар мнозина да поспорят - беше ли там наистина...
С изключение на Александра Жекова, донякъде алпиецът Чонгаров и опиталите (но и те неуспешно) да блеснат момчета от биатлона, страната ни участва на игрите на олимпийския принцип.
Това може да наложи въпроси, да изиска отчети и да предизвика анализи за политиката ни в спорта.
Не и днес. Под музиката на Шостакович, игрите отидоха в историята. Добри, лоши, скучни или интересни... Всеки сам е насъбрал впечатления.
Толкова за Сочи.
