Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Всички ли са лесбийки? И още неудобни въпроси за женския футбол

Няколко неудобни въпроса за женския футбол Снимка: Getty Images
Няколко неудобни въпроса за женския футбол

Този уикенд ще приключи осмото световно първенство за жени. На финала във Франция един срещу друг в битка за трофея ще излязат абсолютният фаворит САЩ и Холандия.

Въпреки че Мондиал 2019 прикова сериозно внимание, все още повечето от почитателите на най-великата игра нямат добре формирано мнение за женския футбол.

Затова и често се появяват някои неудобни въпроси, чиито отговори ще се опитаме да потърсим сега.

Правилата същите ли са? Вратите по-малки ли са? А топката по-лека ли е? Има ли разлика в тактическите постройки?

През 2019 година ФИФА издаде правилник, който важи както за мъжете, така и за жените.

В предишни години имаше идея някои правила да бъдат различни за младежи до 16 г., за жени, за ветерани над 35 г. и за хора с увреждания. Но за женския футбол бе решено вече да не се разглежда в отделна категория, а в тази на мъжкия.

07.07САЩ отново е номер 1 в женския футбол

Но не липсват и призиви за по-леки изисквания към дамите. През пролетта треньорката на Челси Ема Хейс направи следното предложение: „В женския футбол често се критикуват вратарките, но вратата е твърде голяма за нас. Ако се вземат предвид физическите ни дадености и по тях се правят вратите, щяхме да говорим за велики вратарки, а не за винени такива.

Вместо да копираме на сляпо всички правила от мъжкия футбол, трябва да ги адаптираме към нашия спорт, към нашите физически характеристики, както и към техническия подход към мачовете.“

При тактическите постройки също няма разлика в сравнение с мъжкия футбол. На Мондиал 2019 можем да видим всяка позната схема на игра – от 4-4-2 до 4-2-3-1 и т.н. Отличителното на това световно е, че голям брой от отборите играят с висока защита, което остава много пространства за противниковите нападателки и е предпоставка за бързи контраатаки.

Що се отнася до топката, тя е същата, както при мъжете. Но има разлика във възрастовите категории. Децата до 11 години играят с кълбо, тежащо не повече от 340 грама. Тези между 11-13 г. – с такава до 400 гр, а останалите, над 14 г., започват да тренират и да играят с известната като „топка 5-ца“, стандартът за която е да тежи не повече от 450 гр.

Играят ли футболистките с маникюр? Има ли правила за сутиените?

В правилника няма изрични забрани, но ако говорим за екипите, има тенденция повечето производители да правят фланелките по-вталени от мъжките, а гащетата – по-къси. Носенето на сутиен също не е задължително, но попитайте която и да е жена и тя ще ви отговори колко неудобно е да бягаш без спортен сутиен.

Както за мъжете, така и за жените, са забранени всякакви бижута, включително и всички разновидности на фиби в косата. Няма изисквания за цвета на ноктите, но по-дългите създават опасност при единоборствата както за въпросната състезателка, така и за противничките й.

Кои са най-добрите при жените?

Има няколко имена, които изпъкват. Да, всички знаем за Алекс Морган и някои от останалите американки, но първата „Златна топка“ в историята на женския футбол спечели норвежката Ада Хегерберг през 2018-а. Бразилката Марта пък е шесткратна носителка на наградата на ФИФА за най-добра футболистка – 2006-2010 и 2018 г. Холандката и звезда на Барселона Лике Мертенс грабна наградата на ФИФА за 2017 г.

А какво става, когато „им дойде“?

Менструалните цикли на всички футболистки се следят стриктно от клубните доктори и от лекарските щабове на националните отбори. Месечният цикъл дори може да се регулира чрез използването на противозачатъчни или просто с болкоуспокояващи.

Има ли разлика в това да водиш мъжки и женски отбор?

През 1999 година треньорката на женския отбор на Милан Каролина Мораче води за кратко мъжкия тим на Витербезе, който се състезаваше в лига Ц1, като така се превърна в първата жена в историята начело едновременно на мъжки и на женски отбор.

След това Каролина работи в националните тимове на Италия, Канада и Тринидад и Тобаго и призна, че разликата между футболистите от различните държави е по-голяма от тази между мъжете и жените в една и съща страна.

„Разликата между италианките и канадките е по-голяма от тази между мъжете и жените в една и съща държава. Например, по време на мачове в Италия момичетата не спират да говорят, докато в Канада почти не обелват и дума“, споделя Мораче.

Треньорката на руския Локомотив и на националния отбор на Сборная Елена Фоминаразкрива още, че жените са по-емоционални от мъжете, но в повечето случаи емоциите остават на терена и не се пренасят в съблекалнята.

„Жените „горят“ повече в играта и показват повече емоции, но след това в съблекалнята нещата бързо се успокояват – разказва Фомина. – Разбира се, че могат да си повикат малко, но оставят емоциите на терена, а в съблекалнята ги пазят за себе си.“

„По-емоционални сме от мъжете. Не само мачовете, но и тренировките ни минават по-емоционално. – добавя капитанкта на Русия и защитник на Локомотив Анна Кожникова. Не мога да кажа, че стигаме до бой, но сме по-емоционални. Но, да – те остават на терена. Скандалите в съблекалнята са рядкост.“

И един почти забранен въпрос – всички футболистки ли са лесбийки?

На Мондиал 2019 пристигнаха 36 открито хомосексуални или бисексуални участнички: 34 футболистки, треньорката на САЩ Джил Елис и бившата треньорка на Швеция Пиа Сундхаге.

В състава на „янките“ има дори двойка – Али Кригер и Ашли Харис, които се сгодиха през март.

Вижте тази публикация в Instagram.

🔗

Публикация, споделена от ashlynharris24 (@ashlynharris24) на Май 20, 2019 в 7:54 PDT

За сравнение – в мъжкия футбол има само шепа разкрили се хомосексуалисти, като всички от тях признават за сексуалността си едва след като завършат кариерите си. Най-известните примери са Джъстин Фашану, който се превърна в първия футболист в историята с открито хомосексуална ориентация през 1990 г., и бившият полузащитник на Астън Вила, Лацио, Уест Хем, Евертън и др. Томас Хицлспергер, който обяви, че е гей през 2014-а, година след като сложи край на кариерата си.

Миналата година халфът на Минесота Юнайтед Колин Мартин призна хомосексуалността си: „Със сигурност, трябва да има и други гейове футболисти. Надявам се да се чувстват на мястото си не само в обществото, но и в спорта, да могат да бъдат себе си. Опитвам се да дам пример на хора, които не са сигурни в сексуалната си ориентация или се страхуват да започнат да се занимават със спорт. Надявам се думите ми да достигнат до тях.“

В женския футбол подобен проблем, на практика, няма. Една от звездите на САЩ Меган Рапиноу е открито гей: „Ако си хомосексуален в женски отборен спорт, съотборничките ти ще разберат много бързо. И ние ги подкрепяме силно. При мъжете не е така, което е тъжно.“ Рапиноу добави и че Световното първенство не може да бъде спечелено от отбор без хомосексуални футболистки в него.

Дали е вярно, или не, няма голямо значение. Важното е, че женският футбол е доста по-открит по тази тема от мъжкия и никой не се притеснява да изразява любовта си. Както показаха с целувката си на 1/8-финалите защитничката на Швеция Магдалена Ериксон и приятелката й – националната на Дания Пернил Хардер, която не успя да се класира на мондиала, но подкрепяше партньорката си от трибуните.

Вижте тази публикация в Instagram.

So proud ❤️

Публикация, споделена от Pernille Harder (@pharder10) на Юни 29, 2019 в 2:03 PDT

 

Най-четените