Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Тежката артилерия

Чаби Алонсо е незаменим в националния отбор на Испания
На четвъртфинала на Евро 2012 той отпразнува своя мач номер 100 за "Ла Фурия" с два гола за победата с 2:0! Снимка: Getty Images
На четвъртфинала на Евро 2012 той отпразнува своя мач номер 100 за "Ла Фурия" с два гола за победата с 2:0!
В Реал (Мадрид) халфът също представлява утвърдена стойност, без която не започва нито един мач Снимка: Getty Images
В Реал (Мадрид) халфът също представлява утвърдена стойност, без която не започва нито един мач
Така беше и преди това в Ливърпул Снимка: Getty Images
Така беше и преди това в Ливърпул

Баските не са празнували бурно и единодушно трите победи на Испания в последните три големи първенства. Градовете им не са били заляти от фиестата, която подлуди цялата страна. Те не се възприемат като испанци, имат свое си виждане за това какво  е национален успех, но безкрайно обичат своите чеда, дори когато вдигат купи с червеното на испанския тим.

Чаби Алонсо  е някакъв мелез от баска гордост и характер, типичните футболни качества на испанец от новото поколение, ирландска непримиримост и ливърпулски романтичен начин на възприемане на играта.

Незаменим за Реал, незаменим за Испания. Алонсо си извоюва този статут с уникалните си качества, смесващи вероятно най-точният дълъг пас в света с умение да влиза в единоборства и да охранява подстъпите към защитната четворка. Алонсо е тежката артилерия на испанската полузащита, където се подвизава митичната двойка Шави - Иниеста. Там е и Серхио Бускетс, който е отличен в спирането на атаките, но все още се учи от Алонсо в смяната на ритъма и свързването на отбраната с машината за "тики-така".

Всъщност Алонсо играе за Реал, въпреки че преди 8 години се зарече никога да не го прави. Когато Ливърпул го взе от Реал Сосиедад, халфът обяви: „Искаше ме и Мадрид, но аз не мога да играя за тях". Повелята е на татко му Перико Алонсо, голям футболист от миналото, който възпитава цялото си семейство, че в света има два отбора - Реал Сосиедад и Барселона. В Сан Себастиан принципно флагчетата на Барса седят редом до тези на местния тим. Алонсо е възпитан да обича каталунците и баските. Не Мадрид.

Но... съдба.

Светът го откри, когато от обещаващ халф на Сосиедад отиде на „Анфийлд", където Рафа Бенитес го превърна в машина за футбол. Спечели Шампионската лига в първия си сезон, на следващата година (2006) вдигна и Купата на Футболната асоциация. Носеше и лентата в Ливърпул, а връзката му с феновете бе много силна. Остави най-силния си сезон за края на престоя си в Англия и през 2009 отиде в Реал. Татко Перико сигурно се е разстроил...

В Ливърпул Алонсо вкара два от головете, които завинаги са в историята на клуба. Срещу Лутън за купата наниза попадение от 70 метра, с левия крак. Да, вратата бе празна, но ударът пак си беше впечатляващ. После срещу Нюкасъл в първенството изпълни друг удар - прехвърлящ с десния крак пак от подобна дистанция. Пак гол. Два шедьовъра от собствената половина, и то в рамките само на година!

Резкият му отсечен удар, а и пас, го правят изключително ефективен - топката върви като ударена със стик за голф. Начинът, по който Алонсо я подсича, напомня нещо средно между Бекъм и Матеус. Чаби винаги знае и накъде е по-добре да тръгне топката - настрани, назад, напред... Диагоналните му маркови пасове на по 40, 50 или повече метра са с впечатляващо висок процент на точност.

Спечелил е и повечето неща, които един футболист иска да вземе. Европейски клубен шампион с Ливърпул, носител на най-стария трофей в света пак с „червените", шампион и носител на купата на Испания с Реал и, естествено, един от героите на „требъла" на Испания в периода 2008-2012 години. Алонсо е един от седемте „богоизбрани", играли поне по минутка и в трите победни финала на испанците. Това е постижение за историята, нали?

 

Най-четените