Джерард за онова подхлъзване, живота на мениджър и розовите бутонки във футбола | sportcafe.bg
Sportcafe logo

Джерард за онова подхлъзване, живота на мениджър и розовите бутонки във футбола

Sportcafe
14.11.2018, 13:55 (обновена 17.11.2018, 08:59)
Стивън Джерард

Стивън Джерард мечтае да спечели трофей като мениджър

Стивън Джерард даде просторно интервю пред Daily Mail, в което разказва за някои от най-щастливите и най-неприятните моменти от кариерата си като футболист.

В момента бившият капитан на Ливърпул е мениджър на Глазгоу Рейнджърс, а в четвъртък по кината ще излезе биографичният филм за него – „Make us dream”.

Джерард разказва още за живота си като старши-треньор и за това как разбира новото поколение футболисти и колко различни са те от тези от неговото време, което, все пак, не беше, кой знае колко, отдавна.

Sportcafe публикува интервюто с незначителни съкращения:

„За онова подхлъзване срещу Челси перз април 2014-а, което коства титлата на Ливърпул: Това, което се случи, бе чиста проба лош късмет. Но когато снимаш биографичен филм, трябва да бъдеш максимално откровен. Но и като играч не успявах да скрия много, нали? Такъв съм си. Личеше си чистият екстаз, когато постигах мечтите си. А за лошите моменти – никога не съм успявал да скрия и тях.

Но сега трябва да контролирам емоциите си много повече. Сега не аз съм главната фигура. Бях, когато играех. Сега целта ми е да ръководя отбора възможно най-добре и да им помагам с опита си.

Понякога професията те шокира – особено когато пред теб застанат 25 момчета, вторачени в теб и очакващи всяка дума, която ще излезе от устата ти. Никога не съм се учил как да говоря пред хора. Единственият подобен опит, който имам, е като капитан на Ливърпул. Никога не съм искал други съвети, защото предпочитам да съм автентичен.

Не искам някой да ме превърне в говорител, който използва „големи“ думи, с които да се опитвам да заблуждавам хората. Аз съм скаусър, живял в общинско жилище. Никога не искам да го забравя, защото това съм аз. Точно заради това избрах предизвикателството на футбола като играч и заради това се озовах в Рейнджърс.

За бившите си колеги на терена, които сега също се пробват в треньорството като Тиери Анри, Франк Лампард, Райън Гигс и Дон Тери: Уважавам ги много за това им решение. Можеха да се занимават с каквото си поискат, но те са футболни хора. Обожаваха кариерите си на терена, както и аз – своята.

Откакто напуснах училище, когато бях на 16, футболът е бил моят живот. Винаги целта е била да съм възможно най-подготвен за уикенда. Не знам колко ще продължи сегашното ми приключение, но се надявам да бъде приятно.

Сега съм зает постоянно с работата. Имам и четири деца. Всяка секунда от деня ми е заета. Разбирам много добре сегашните играчи. Виждам ги в съблекалнята – само социалните мрежи са им в главата, чакат с нетърпение новия цвят бутонки... футболът се развива. Ако искаш да останеш в него, трябва да наваксаш.

Но аз нямам проблеми. Докато всеки поддържа стандарт на игра и прави това, което се изисква от него. Нямам проблеми някой да носи розови бутонки и да си е нашарил косата с ленти. Докато ми дават осем или девет от 10 в неделя, няма да имам нищо против. Никакъв проблем.

....

Да печелиш като играч е фантастично, а сега е доста интересно да печеля и като мениджър. Загубите? Болката е една и съща. Да спечелиш трофей като играч – това вече е нещо специално, невероятно. Умирам за възможността да го изпитам и като мениджър. Към това се стремя. Искам да спечеля трофей – да постигна нещо.“

Oще: 2014  демба ба  история  ливърпул  мениджър  подхлъзване  рейнджърс  стивън джерард  треньор  трофей  футболист  челси 


Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.


Видео