Той трябваше да избира между мафията и гладната смърт. Тогава се появи футболът, но феновете искаха да го убият | sportcafe.bg
Sportcafe logo

Той трябваше да избира между мафията и гладната смърт. Тогава се появи футболът, но феновете искаха да го убият

Sportcafe , по Sports.ru
16.05.2019, 18:22 (обновена 20.05.2019, 15:45)

1 от 5 снимки Назад Напред

Армандо Идзо

Снимка: © Getty Images

Историята на Армандо Идзо

През лятото на 2018 година Армандо Идзо летеше от Генуа за Торино. На летището бе посрещнат като знаменитост. Не за друго, просто феновете на Ювентус го объркаха за Кристиано Роналдо, който, горе-долу, по същото време трябваше да пристигне за трансфера си от Реал Мадрид при „бианконерите“.

„Близнаците“ играха два пъти един срещу друг в градското дерби. След първия мач Tuttosport нарече Идзо „стена“. След втория La Stampa се „оплака“, че топката се лепи като с магнит за крака му. Армандо пресече девет топки и осуети около 20 атаки.

Въпреки това Роналдо вкара и в двата двубоя – от дузпа за минималното 1:0 в първия и за 1:1 на „Алианц Стейдиъм“. Кристиано обаче трудно минаваше през Идзо и постоянно търсеше път през зоните на колегите му в защитата.

И, все пак, в Торино са късметлии да разполагат с играч като Идзо. Армандо се превърна в „стената“, за която Tuttosport говори, още с идването си. Пое ролята за командир на отбраната, а, заедно с Томас Ринкон, се разпорежда и в съблекалнята.

Бранителят бе една от водещите сили, които дърпаха Торино напред този сезон, в който „биковете“ останаха на крачка от участие в европейските клубни турнири и допуснаха 14 гола по-малко в сравнения с предната кампания в Серия „А“.

„Има много чужденци и млади момчета в Торино, затова ни трябваше Идзо – споделя старши-треньорът Валтер Мадзари. – Той разбира какво искам и е олицетворение на идентичността на клуба. Той е лидер, играч с характер и затова ни липсва на терена, ако пропусне мач. Той е ключов футболист – отборът се нуждае от него.“

Идзо губи баща си много рано, спира с футбола, за да работи, но се забърква с мафията

Лидерските качества на Идзо са изградени в тежкото му детство, а именно Валтер Мадари е човекът, който го извежда до елита. Когато специалистът работеше по връщането на старата слава на Наполи преди около десетина години, си търсеше майстор, който да му свърши работа в играта с трима централни защитници. Такъв защитник съществуваше и дори беше в академията на неаполитанците. Мадзари първи съзира потенциала на Идзо и му купува нормални обувки.

Преди това момчето играе с три номера по-големи бутонки. Което е и перфектна метафора за живота му – Идзо е трябвало да порасне преждевременно и да влиза в роля, неподходяща за връстниците си.

„Баща ми работеше по 18 часа на ден, за да изкарва прехраната ни и за да имаме почти нормален живот, но левкемията ни го отне за само два месеца. Беше на 29, майка ми – на 27, а аз – на 10, спомня си Идзо. Докато издъхваше, държеше трите ми по-малки братя в ръцете си, а аз стоях на вратата и се опитвах да сдържа сълзите си. След това ми кимна от отвъдното – вече аз бях главата на семейството.“

Армандо израства в Скампия – северното предградие на Неапол и същевременно един от нарко центровете в Европа. Това е свят, изпълнен с жестокост, разруха, човешка трагедия и несметни богатства.

През 2004 г. избухва война между клана Ди Лауро (семейството, което владее региона от години) и съюз от местни дилъри, които нарушават споразумението с шефовете си. Всяка сутрин биват откривани нови трупове под мостовете, но мафиотският живот е примамващ за подрастващите – убитите носят маркови дрехи и скъпи бижута, а останалите живи карат лъскави коли.

Горе-долу по същото време, вече 12-годишният Идзо е зарязал футбола и работи като лодкар, за да храни семейството си. Но, както много други, и той завижда на членовете на мафията. За разлика от повечето обаче, пред него се открива избор. На 13 е забелязан от Джузепе Санторо – директор в академията на Наполи. Това е възраст, в която момчетата вече започват да работят за Камората и Наполи има сериозна конкуренция в лицето на мафията.

„Превърнахме се в просяци без заплатата на баща ми. Месеци наред ядях хляб и мляко – споделя Идзо в интервю за Gazzetta dello Sport. – Нямаше кой да ни помогне, затова оставих всичко и се хванах на работа. Върнах се към футбола само защото от Наполи не спираха да ми звънят. Успехът ми е истинско чудо – без него, всички щяхме да сме в Камората. Тя винаги има нужда от хора.“

В Неапол казват, че е невъзможно да се наслаждаваш на даровете на двата рая. През 2014-а Идзо играе за Авелино в Серия „Б“, където се засича и с българина Андрей Гълъбинов в единствения му сезон в тима. Наполи го продава, въпреки че е най-добрият в академията и че вече си е изградил име в италианския футбол. Но Армандо отказва да се раздели с предишния си живот. И местната поговорка се оказва вярна – животът между двата свята за малко не слага край на кариерата му.

През 2013/14 – сезонът, в който Идзо и Гълъбинов се засичат, Авелино завърши в средата на таблицата. Два от последните мачове за кампанията са срещу Модена и Реджина. Първият се бори за плейофи за влизане в Серия „А“, докато вторият обърка нещата рано-рано и вече бе изпаднал. Кланът Ванела Граси решава, че мачовете са идеални за уреждане (Авелино губи с 0:1 от Модена и побеждава Реджина с 3:0, като един от головете е дело на Гълъбинов).

Ванела Граси е семейство от Секондиляно, друго предградие в Северен Неапол. Докато кланът Ди Лауро и дилърите спорят помежду си за територията, Ванела Граси удря с пълна сила и заема освободената територия. През годините се превръща в третата сила в региона и контролира проституцията и наркоразпространението в части от Скампия и Секондиляно. Кланът прави истинска революция в действията си извън закона – затрива възрастовата йерархия, градена с години, и изгражда федерална структура, за която полицията й трябва доста време да намери отговор. По време на делото един от следователите определя Ванела Граси като фамилията, която „извежда жестокостта и злото на напълно ново ниво.“

Но Идзо не мисли за следователите. Чичо му е един от основателите на клана, а част от подчиненият му са негови приятели. Затова и не отказва, когато е потърсен за помощ. Момчето е потърсен от Умберто Акурсо – босът на Ванела Граси, който в момента излежава доживотна присъда за убийства, стрелба с калашник по карабинери, наркоразпространение, кланови войни и каквото още се сетите.

Идзо запознава Акурсо с бранителя Фабио Писакане, а когато той отказва да участва в уговорката, и с капитана на Авелино Франческо Милеси и полузащитника Лука Пини. Армандо казва, че не знае за какво са си говорили, действал единствено като посредник.

Всичко минава по план, но това е Неапол (Авелино е на 60 км от Неапол, но и там властват същите принципи и Камората има своето влияние). Няма тайни на улицата. Няколко дни по-късно Идзо получава обаждане. От другата страна на линията е Писакане: „Феновете разбраха. Искат да те убият.“

За човек, израснал в Неапол, подобни заплахи не са просто думи. Армандо няма представа, че не само феновете са се заинтересовали от връзките му с мафията, но и следователите. 22-годишният тогава бранител звъни на агента си Паоло Палермо, но разговорът е записан и след това използван като СРС по време на процеса.

Агентът действа бързо и веднага урежда трансфер на Идзо далеч от Неапол. През лятото на 2014-а бранителят преминава в Дженоа, но не и преди да изтърпи гнева на Палермо. За да извади клиента си от калта, агентът действа умно и предупреждава Идзо да не вземе участие в двата мача, за които се смята, че са уредени. Говори с влиятелни хора и няколко дни по-късно нарежда няколко неща на играча.

„Действай правилно. Не говори с никого, никога повече не се срещай със старите си приятели и всичко ще бъде наред – съветва Палермо. – Ще ме вкараш в гроба, Армандо! Жалко е, че дори не осъзнаваш в каква бъркотия си се замесил. Сега ще ме слушаш – ако искаш да направиш кариера, никога повече не говори с подобни хора, дори не си го помисляй. Иначе си свършен. Сигурно знаеш, че нещо сериозно вече се е случило, но може би не знаеш какво точно. А хората говорят, че знаеш всичко от началото, и това е проблемът. Избягвай подобни ситуации на всяка цена.“

След трансфера си в Дженоа Идзо става лидер и капитан, а на 24 получава и първата си повиквателна за националния отбор. Но смяната на цветовете не изтрива предишните ти грехове. През май 2016-а прокурорът Маурицио де Марко включва името на футболиста в предполагаеми съмишленици на мафията в уреждане на мачове. Година по-късно Идзо е със спрени права от Италианската федерация. Наказанието е за шест месеца. Играчът признава, че познава шефовете на мафията, но отрича да участвал в черно тото.

Нова страница и пътят към един от най-добрите защитници в Калчото

Преговорите с Торино продължават по-малко от минута. И това не е изненадващо. В клуба са Джузепе Санторо, който открива Идзо в Скампия, и Валтер Мадзари, който го отглежда в академията на Наполи. Армандо навлезе във футбола, благодарение на тях, но пое по грешен път. През миналото лято имаше шанс да поправи всичко това и се възползва от него.

Идзо е идеален за схемата с трима централни защитници, която използва Торино. Твърд и подвижен, той е тотално различен от типичните италиански бранители. Армандо рядко стои статичен и километражът му го показва – 10,6 км средно на мач, което го нарежда на трето място на позицията му в Серия „А“.

И не само бяга, но успява да вкарва и голове. Всъщност със своите четири попадения, заедно с Яго Фалке, Симоне Дзадза и Даниеле Басели, се нарежда на второ място по резултатност за тима в Калчото, единствено зад Андреа Белоти, който има 15. В същото време, се разпорежда безцеремонно в отбраната, нарежда на съотборниците си кога да се изтеглят за изкуствени засади и е почти непробиваем в ситуациите един на един.

Агентът му е бил прав. Отдалечавайки се от Наполи, кариерата на Идзо тръгва нагоре. Но зверствата от стария квартал завинаги ще останат с него. Те са по татуировките му, личат си във всяко единоборство, в което се хвърля срещу звезди като Кристиано, и в ината, с който побеждава.

Oще: 2018/19  авелино  андрей гълъбинов  армандо идзо  валтер мадзари  джанлука мансини  история  италия  камора  кристиано роналдо  марко верати  мафия  наполи  национален отбор  торино  ювентус 


Още от Футбол свят

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.


Видео