Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Не знаете Попов, но помните Бербатов и Петрови

Стилиян Петров крещи от радост под грохота на 40 000 фенове на "Васил Левски" - 1:0. България сгази хърватите за едно полувреме преди 12 години, водена от двамата Балъков, Петрови (Мартин е първи при голмайстора на снимката) и брилянтен, контузен Бербатов.
Страхотният мач на Бербатов продължи само 38 минути, като в 37-ата контузеният нападател наниза втория гол, след което бе сменен с надут глезен.
Програмката от един от последните незабравими мачове на националния тим.
Както и тази от далеч по-неприятния като спомен дуел за Мондиал 2006, когато хърватите ни биха с 3:1 насред София.
Ние бяхме първите източноевропейци, пробили на световно след Студената война. САЩ 94 ни донесе медали, стигнахме до четвърто място.
Четири години по-късно хърватите стигнаха още по-далеч, станаха трети, а колко малко ги раздели от финал...
Краси Балъков оркестрираше триумфа над Хърватия преди 12 години, последният голям мач на маестрото с №10 за България. Снимка: Getty Images / Guliver
Краси Балъков оркестрираше триумфа над Хърватия преди 12 години, последният голям мач на маестрото с №10 за България.
Любо Пенев има сложна задача утре. Селекционерът ни е победител по природа, такъв бе и на терена. Но няма на разположение играчи от калибъра на... Любо Пенев и онзи златен тим.
Христо Стоичков бе начело на България при срещите ни с хърватите за световното през 2006-а. Снимка: Getty Images
Христо Стоичков бе начело на България при срещите ни с хърватите за световното през 2006-а.
А Пламен Марков ги победи преди 12 години на "Васил Левски".

Хърватите се правят на велики - не знаели кой е Ивелин Попов. Психоатаки ли? Не, те просто са си такива. Самочувствието им е до небето, и то не напразно.

Тази мъничка държава постигна достатъчно във футбола за 20 години съществуване като самостоятелна единица на картата на ФИФА и УЕФА.

Само два пъти за 2 десетилетия хърватите не стигнаха големи първенства - Евро 2000 и Мондиал 2010. За сравнение, ние играхме за този период само на два форума (Мондиал 98 и Евро 2004).

Съдбата им отреди да са вторият Балкански фурор във футбола за новото време след България. Стоичков и компания взеха бронз за четвърто място през 1994-а, Шукер и останалите сложиха на гърдите си същия медал, но за трето място, четири години по-късно.

Пет пъти сме се срещали на игрището.

В контрола в Риека през февруари 2002 г. ние давахме път на поколението на Бербатов и Петрови, а те подменяха славната си чета с братята Ковач, Олич, Вугринец.
Мачът завърши 0:0, а Роберт Просинечки, един от старите в тима им, призна: "Българите са опасни".

8 месеца по-късно, на 12 октомври 2002 г. ги разбихме в София за откриването на ремонтирания стадион "Васил Левски". Може да се спори дали това не е последният велик, еуфоричен мач на България у дома.

Двубоят бе решен до почивката, когато водехме с 2:0. Димитър Бербатов се контузи още в 3-ата минута, изкълчвайки глезен. Но докато загряваше да го сменя Чиликов, задържан от Пламен Марков да влезе в игра, деветката на Леверкузен направи уникални неща "на един крак".

Бербатов първо пусна гениален пас на Стилиян Петров срещу вратаря Плетикоса и 1:0.
В 37-ата минута Мартин Петров даде друго подаване-поезия и Бербатов вкара. Стадионът щеше да се срути! А героят бе сменен веднага след попадението.

Тази българска гала бе оркестрирана от Краси Балъков, останал от лидерите на стария ни златен тим.

В онези квалификации ни победиха в ответния мач с 0:1, но България отиде в Загреб на разходка, вече с визи за Евро 2004 в джоба.

Не чакахме много за нов сблъсък.

Още в квалификациите за Мондиал 2006 бяхме пак в една група, а селекционер на нашите вече бе Христо Стоичков.

В Загреб ни подхванаха от началото - 2:0 до 31-вата минута по подобен сценарий на нашия от октомври 2002 г. Но българите не се дадоха, удариха две греди през второто полувреме, а една смяна на Стоичков преобърна мача. Владимир Манчев влезе и атаката ни стана ударна.

Първо Мартин Петров намали с мощен шут отляво, а в 86-ата минута Манчев сложи топката на главата на Бербатов - 2:2! Това пък вероятно е последният еуфоричен, голям двубой на България на чужд терен.

През юни 2005-а ни пратиха окончателно зад борда на квалификациите с 3:1 в София. За България пак вкара Мартин, този път от пряк свободен.

Така в пет срещи имаме победа, 2 ремита и 2 загуби. Всичките 5 гола за България в двубоите са вкарали Бербатов и Петрови. Дано поне тях хърватите помнят, като не знаят кой е Попов.

И дано след петък вечер си запишат още едно-две български имена.

Случвало им се е и преди.

 

Най-четените