Мисля, следователно отмъщавам | sportcafe.bg
Sportcafe logo

Мисля, следователно отмъщавам

4534535Борислав Орлинов
12.07.2016, 23:16 (обновена 17.07.2016, 17:29)
пирло

Отмъщението му идва тихо, но има огромно символно значение и боли много повече.

Това е само една писалка. Да, блестяща, изискана и с емблемата на Милан. Но си остава просто писалка. Андреа Пирло я гледа, върти я в ръката си със същото любопитство, с което едно дете разучава плюшената си играчка. Опитва да разгледа профила й от различи ъгли и да открие най-дълбокия смисъл на този подарък.

„Съветвам те да не я ползваш, за да подписваш с Ювентус“, му казва Адриано Галиани. Като подарък за сбогом обаче футболният маестро очаква нещо повече от една химикалка. Той все пак прекарва 10 години при „росонерите“.

Полузащитникът седи и разглежда офиса. Място, на което е бил безброй пъти, но най-вече, за да прекарва там щастливи моменти. Обстановката обаче е тягостна, а двамата с агента му Тулио Тинти съвсем не се чувстват комфортно.

Андреа, нашият треньор Алегри смята, че ако останеш, повече няма да можеш да играеш пред защитата, има нова позиция за теб“, му казва Галиани. Пирло обаче мисли, че именно пред защитата е неговото място: „Една риба диша, когато е потопена в дълбочините на водата. Ако я поставиш току под повърхността, ще се нагоди, но не е същото нещо“, пише в книгата си „Мисля, следователно играя“ халфът.

Същият играч, който стана световен шампион с Италия, спечели два пъти Шампионска лига с Милан, а после донесе на тима две шампионски титли, една Купа на Италия, две Суперкупи на Европа, една Суперкупа на Италия и триумфира на световното клубно първенство.

Милан обаче вече не е клубът, който олицетворява идеалите на футболиста. Тимът вече има различна политика и предлага само 12-месечни договори на футболистите, надхвърлили 30-те. Дълбока обида, която кара Прило вече да не се чувства специален и желан.

Андреа въобще не се чувства стар, а напротив, мисли, че някой се опитва да го бракува: „Исках да продължат да ме смятат за важен играч, да бъда в центъра на проекта, а не да ме мислят за някого, когото ще изхвърлят след някой и друг ден.“

На базата на Милан обаче той не се чувства желан, а стените, които някога са го лекували, сега го разболяват: „Поезията, която винаги беше около мен, бе започнала да се превръща в рутина“, пише Пирло, който смята, че дори и тифозите са искали разнообразие. Феновете били свикнали с движенията, които прави, и нещата, които измисля на терена.

„Сандрино, ще си тръгна“, казва той на Алесандро Неста, който е първият човек извън семейството му, узнал за решението на полузащитника. Житейският урок е получен, а сълзите просто потичат. Пирло се отдава не емоцията без да се срамува. Самият той знае, че обратното броене отдавана е започнало в главата му: „Чувствах се като човек, който се намира на летището една секунда, преди да се обърне и да се сбогува с приятели.“

Пред защитата вече играят Амброзини, а после и Ван Бомел. А Пирло се чувства ограбен от собствените си приятели. С него се свързват от Интер и му предлагат да мине от другата страна на брега: „Андреа, ще имаш фундаментална роля в тима“, му казва Леонардо.

„Благодаря ти, Лео, но не мога. Това е така и защото вчера подписах с Ювентус“, е отговорът на Пирло.

Казват, че отмъщението е безсмислено нещо. Яростта прилича на горещ въглен, който човек иска да хвърли по личността, на която иска да отмъсти – докато чака удобен момент обаче, наранява и себе си. Но случаят на Архитекта е много по-различен, какъвто е и самият футболист.

За него вътрешното спокойствие, духовното равновесие и удовлетвореността от това, че се чувства оценен, винаги са били най-важни. Много други на негово място биха говорили гръмко в медиите, особено ако бяха станали шампиони на Италия с Ювентус в следващите четири сезона, както се случва с Пирло.

Биха се подигравали на глупавата политика на предишния си треньор, когато през 2012-а и 2013-а са избрани за футболист на сезона – награди, които получава полузащитникът. Но Андреа Пирло не е такъв, той е гении, който прави нещата по своя начин, който мисли. Отмъщението му идва тихо, но има огромно символно значение и боли много повече. Когато получава пред себе си договор от Ювентус, той го подписва с писалката с емблема на Милан, подарена му от Адриано Галиани.

А в автобиографичната си книга само загатва за действията си по същия интелигентен начин, по който прави всичко в живота и на терена: „Подписах с Ювентус, никога няма да издам с коя химикалка.“

Oще: адриано галиани  алесандро неста  андреа пирло  архитекта  интер  италия  леонардо  милан  мисля  мисля следователно играя  отмъщавам  отмъщение  росонерите  световен шампион  световно първенство  серия а  следователно  суперкупа  суперкупа на европа  шампионска лига  ювентус 


Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.


Видео