Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Това е "Анфийлд"

"Портата на Пейсли" води към трибуната "Коп" на стария славен стадион. Зад нея историята и традициите се смесват с неизбежните туристи, фотоапарати, бизнес и модерен футбол.
Статуята на Бил Шенкли "охранява" стадиона. Най-великата личност за хората, свързани с клуба.
Стаята с легендите... На стената на мениджърите (малката вдясно) търсят място за Рафа Бенитес.
Съблекалнята на Ливърпул. Фланелките са подредени по постове.
В съблекалнята има и фотоколаж с легенди на тима от различни поколения. За да показва на футболистите за кой клуб играят.
Тунелът със славния надпис, през който минават футболистите към терена.
Гордостта на клуба са петте купи на европейските шампиони във витрината на музея.
Стената за жертвите на "Хейзел" е поставена срещу витрината за финала Ливърпул - Ювентус от 1985 г.
Мозайката на "Хилзбъро": 96 малки фланелки с имената на загиналите при трагедията в Шефийлд през 1989 г.

Тесният тунел завършва с червена дървена вратичка. Надписът над него "Това е "Анфийлд" доказва къде си, но гледката  контрастира с очакванията.

Няма грандомания, няма мащабите, които асоциираш с един от най-култовите стадиони по света.

Всичко е тясно, рационално подредено, миришещо на история. Пипаш надписа (няма как да не го направиш, дори да не подкрепяш Ливърпул), отваряш вратата и си край терена. И в този миг се чувстваш като Мохамед Али. Мястото дава сила.

Стадионът на Ливърпул посреща туристи от десетина години. Няма как - трябва да се печели от всичко. Индустрията на един от най-популярните клубове в света се крепи на глобална популярност и маркетинг.

Така на добрия стар "Анфийлд" традицията и духът на старите времена се омесва със светкавиците, модерните апарати и ятата туристи, които се редуват за обиколката на  арената.

Всичко е пари... Или не съвсем...? "Анфийлд" е същата стара кутийка, заобиколена от схлупените къщи на съседните квартали, олющеният пъб "The Albert" и приведените, крачещи нанякъде бачкатори из улиците наоколо.

Турът започва в стаята на легендите - там големите играчи от миналото имат запазено място на полувремето на мачовете, за да изпият по бира, да си поприказват и да гледат спорните моменти.

"Стената на славата на мениджърите" включва снимки на  Боб Пейсли, Бил Шенкли... 4 купи на шампионите, 14 титли... Но някой липсва.

"Тук трябваше да е и фотос на Рафа Бенитес - обяснява гидът. - Но нямаше място. Когато разширим стената и тази стая, ще го сложим. Той ни донесе петата купа на европейските шампиони."

В следващото помещение чуваш великата история на "Стаята за обувки". Навремето Шенкли я измислил - мястото, където освен да се складират обувки на играчите, те се преобличали преди да тръгнат за тренировка.

Но имало място и за няколко стола и една маса. Там треньорите обсъждали трансфери, съперници, мачове... Това е люлката на успехите на 60-те, 70-те и 80-те...

Заради медийното пространство, което Висшата лига задължила клуба да осигури още през 1991 г., стаята с обувките е съборена. От тогава Ливърпул не е печелил титлата. "Ще я възстановим, бъдете сигурни!", казва в края на историята Адам, който води тура.

Съблекалнята на отбора е тясна, каквито са и коридорите към нея. Две масажни маси, телевизор, табло за тактически указания и 4 скамейки. Фланелките на играчите са наредени от вратаря до нападателите поред, на звена.

На едната стена са бранителите - един до друг, следват халфовете, а нападателите имат своята пейка. Така е от времето на Шенкли - поредният му завет. Всичко е просто, подредено и лишено от парадност.

После излизаш на игрището, където през годините са спечелени толкова победи и сърца на запалянковци. Виждаш трибуната "Коп", сядаш на мениджърските места край терена...

Всичко е компактно, не блестящо и луксозно, а по-скоро практично. Дори направо казано - леко теснее, като за мащабите, които преследва и демонстрира клубът.

Четирима служители със заострени в края "копия" почистват игрището от навятите от вятъра хартийки, но сякаш и те не бързат за никъде.

Това е "Анфийлд". И докато е в този вид, дори тълпите китайски, австралийски или африкански фенове на тура и във фенмагазина, няма да променят аурата на Ливърпул. Те са неизбежна част от клуба, който има световна слава.

Но стадионът остава връзката на "червените" с миналото, романтиката и традициите.

Останалото са изискванията на Висшата лига, телевизията и модерния футбол, които превръщат клубове с такава популярност във фабрики за банкноти.

Вероятно именно в доказателство на това, Ливърпул се кани да бутне "Анфийлд" и да строи 60-хиляден модерен дом.

Всеки, който не е видял стария, може само да съжалява.

 

Най-четените