На следващото си заседание през март Бордът на международната футболна асоциация (IFAB), който променя правилата на футбола, ще трябва да вземе две възлови решения.
Едното е за въвеждане на „бял картон” или за промяна на жълтия. При него получилият го футболист напуска терена за известно време, през което отборът му играе в намален състав. Подобна санкция има в хокея на лед.
Другият е за увеличаване на броя на смените. Днес в професионалния футбол те са три, но вече се говори за пет. Първоначално в по-ниските дивизии, а по-нататък и над тях.
Да се пипа правилникът на играта по принцип си е доста рисково начинание.
Но е факт, че днес жълт картон се показва за всичко – от разправиите със съдията, до извършване на нарушения в играта. И може би е време футболното правосъдие да стане по-точно. Впрочем това се дискутира от години и съвсем не е нещо ново. Но вече е стигнало до Борда.
Според дебатите, които се водеха дотук, белият картон може да се показва за оспорване на съдийско решение. Или за грубо поведение при спряна игра. И да води до отстраняване от терена за 10 минути. Но не бива да се смесва с жълтия картон, който трябва да остане предназначен за нарушения на самата игра.
И това ще бъде чудесно, тъй като днес съдията често се оказва в много тежко положение – първо отсъжда нарушенията, а след това се разправя с футболистите. Макар че по правилник само капитанът на отбора има право да разговаря с рефера. Ако бъде въведен белият картон, животът на хората в черно няма да бъде толкова тежък.
По-деликатен е въпросът с броя на смените.
Във футбола правото да замениш един играч с друг е въведено чак през 60-те години. Първоначално бяха две, след това ги увеличиха на „две плюс вратар”, накрая станаха три. А вече предлагат пет?
На пръв поглед, при пет смени вече съществува сериозен риск играта да се накъса прекалено много. В днешния футбол чистото игрово време е около 60 минути. За сегашните шест смени се прахосват толкова много минути, а какво остава за цели десет?
Компромисен вариант, разбира се, има. Той се състои в това петте смени да бъдат разпределени по следния начин: максимум три в хода на играта, а останалите две на почивката. Това означава, че от началото до края на мача може да бъде заменен половината отбор. И ще доведе само до промяна в играта, но без да я прекъсва повече, отколкото сега.
В такъв вид подобно нововъведение изглежда отлично. Какво всъщност е футболът? Той е перманентно изпитание дали интелектът на треньора и играчите е способен да реагира адекватно във всякакви ситуации. С петте смени ще се получи така, че в рамките на един мач ще се играят повече мачове. Всеки от тях с различен тактически план. Най-малкото идеята си заслужава да бъде изпробвана. И шансът да проработи е много голям.
А и днес отборите разполагат с достатъчно на брой футболисти. Замислете се само колко резервни играчи чакат възможност за изява. При пет смени например клубовете с по-натоварен състезателен календар ще могат да съхранят силите на повече хора. Същото важи и за тези с по-къса резервна скамейка – те ще дадат шанс за игра всеки състезател. Като и в двата случая ще има повече възможности за тактически обрати в играта.
И ако според Гари Линекер футболът е спорт, в който се играе 11 срещу 11 и накрая печелят германците, новата формула вероятно би била: „Футболът се играе с два отбора от по 16 души. Печели по-умният.“
