Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Южноамериканските звезди в Англия

Луис Суарес (Ливърпул).
Днес е вероятно третият най-котиран футболист в света след Меси и Роналдо. Изкара три години и половина в Ливърпул, вкара 82 гола в 133 мача, стана голмайстор на Висшата лига през 2014-а, взриви английския футбол с брилянтните си отигравания и лудостите - ухапването на Иванович, расистката обида на Патрис Евра... Със сигурност без него английския футбол загуби от колорита си. Снимка: Getty Images
Луис Суарес (Ливърпул). Днес е вероятно третият най-котиран футболист в света след Меси и Роналдо. Изкара три години и половина в Ливърпул, вкара 82 гола в 133 мача, стана голмайстор на Висшата лига през 2014-а, взриви английския футбол с брилянтните си отигравания и лудостите - ухапването на Иванович, расистката обида на Патрис Евра... Със сигурност без него английския футбол загуби от колорита си.
Освалдо Ардилес (Тотнъм). Ози пристига след световната титла от 1978 г. игра 10 години в Лондон, с изключение на сезон 1982-83 г., когато отиде под наем в ПСЖ заради разгара на войната за Фолклендските острови. Ардилес спечели Купата на ФА и Купата на УЕФА в бяло, за него бе написана и песен - "Мечтата на Ози", записана от играчите на Тотнъм преди финала срещу Манчестър Сити.
Рики Виля (Тотнъм). Легенда като Ардилес. Дойде с него през 1978 г., вкара невероятен гол за 3:2 над Сити във финала през 1981-ва, който е избран за Гол на века, вкаран на "Уембли". Тишърти с брадатата му физиономия се носят и днес около "Уайт Харт Лейн". Изигра 153 мача за Тотнъм за пет сезона.
Диего Марадона (Тотнъм). Шегичка... Марадона никога не е играл в Тотнъм - поне не и с договор. Но има един мач с екипа на клуба - бенефиса на Ози Ардилес. Снимката е автентична.
Нолберто Солано (Нюкасъл). Ноби - професорът с уникалния пас, дойде от Бока Хуниорс в мъгливия Нюкасъл през 1998 г. Перуанецът изигра 389 мача в английския футбол (314 за Нюкасъл), като носи и екипите на Астън Вила и Уест Хем. Но е легенда за "черно-белите". Има повече асистенции към Алън Шиърър от всеки друг, а и вкара сам 48 гола. Превъзходен от преки свободни удари.
Жуниньо Паулища (Мидълзбро). Самби ритмите не са присъщи на един от най-скучните градове на Англия, но Мидълзбро се тресеше от тях през 1995-а, когато мъничкият магьосник дойде в тима. Жуниньо просто освети английския футбол с играта, стигайки два финала с Боро, загубени на "Уембли". Изпадна и плака с отбора през 1997-а, след което се връща в Мидълзбро още два пъти, изигравайки общо 127 мача с 27 гола. Първият му престой бе магия.
Емерсон (Мидълзбро). Само за два сезона остави ярка диря, като оформи убийствен дует в средата на терена с Жуниньо. Силен физически, но и надарен с невероятна техника, Емерсон имаше всичко необходимо за английския футбол.
Густаво Пойет (Челси, Тотнъм). И в двата клуба е почитан с голямо уважение от феновете. С Челси взе Купата на ФА, КНК и Суперкупата на Европа, с Тотнъм не спечели трофей, но важните му голове и неизменният хъс, с който играеше независимо от съперника, го направиха култов герой. Сега е мениджър, за последно води Съндърланд. Англия му допада.
Жилберто Силва (Арсенал). Недосегаемите на Венгер бяха изумителен отбор, построен върху техниката и бързината на пасовете. Но в сърцето на полузащитата имаше един играч, който даваше силата и ума. Жилберто изигра 237 мача за 7 години в Арсенал, като никога не игра слабо. Да, не бе ярката звезда, но питайте феновете на тима колко основна е заслугата му за успеха на онзи тим.
Хавиер Масчерано (Ливърпул).
Влезе на Острова през Уест Хем, но в Ливърпул избухна и стана играчът, когото после виждаме като лидер в Барса и аржентинския национален тим. Английският футбол бе създаден за него - вписа се идеално. Разбивач, мотиватор, остър и директен в единоборствата, темпераментен... Подобен на Жилберто Силва, но все пак с по-малко изящество в действията. Изкара пет чудесни сезона на "Анфийлд". Снимка: Getty Images
Хавиер Масчерано (Ливърпул). Влезе на Острова през Уест Хем, но в Ливърпул избухна и стана играчът, когото после виждаме като лидер в Барса и аржентинския национален тим. Английският футбол бе създаден за него - вписа се идеално. Разбивач, мотиватор, остър и директен в единоборствата, темпераментен... Подобен на Жилберто Силва, но все пак с по-малко изящество в действията. Изкара пет чудесни сезона на "Анфийлд".
Карлос Тевес (Уест Хем, Манчестър Юнайтед, Манчестър Сити). Има 276 мача в английския футбол и 115 гола. Някои от тях - безценни. Спаси Уест Хем от изпадане през 2007-а с победно попадение в последния кръг срещу Манчестър Юнайтед.
Отиде в Юнайтед, където спечели титлата и Шампионската лига в първия му сезон, повтори триумфа във Висшата лига още веднъж през 2009-а. Снимка: Getty Images
Отиде в Юнайтед, където спечели титлата и Шампионската лига в първия му сезон, повтори триумфа във Висшата лига още веднъж през 2009-а.
Допринесе сериозно за първата титла на Сити в ерата на Висшата лига през 2012-а. Най-дълго игра именно в небесносиньо. Снимка: Getty Images
Допринесе сериозно за първата титла на Сити в ерата на Висшата лига през 2012-а. Най-дълго игра именно в небесносиньо.
Серхио Агуеро (Манчестър Сити). Започва пети сезон в Англия, все с екипа на Сити. Феноменалните 107 гола в 162 мача говорят, че той е топнападателят на английския футбол в момента. Неслучайно взе и приза за голмайстор на миналия сезон с 26 шампионатни попадения.
Без съмнение от 107-те гола със Сити най-ценен е този, който донесе титлата през 2012-а в добавеното време за 3:2 над Куинс Парк. Снимка: Getty Images
Без съмнение от 107-те гола със Сити най-ценен е този, който донесе титлата през 2012-а в добавеното време за 3:2 над Куинс Парк.
Алексис Санчес (Арсенал). Дори само след един сезон можем да кажем, че Арсенал уцели в десетката с този трансфер. Чилиецът се вписа идеално, а и Англия изглежда му допада. Вкара 25 гола в 52 мача във всички турнири и обещава да е лидер на атаката на Арсенал към титлата следващия сезон.
Пабло Сабалета (Манчестър Сити). Има 271 мача за клуба в седемте си сезона, любимец е на феновете и втори капитан на Сити. Головете му са 10, а червените картони - 6. Но е далеч от представата за грубиян. Играе силно и постоянно, а и все повече се харесва на феновете и на противниковите отбори с променено поведение в духа на английските традиции. Лидер.
Оскар (Челси).
За три сезона навъртя 150 мача за клуба, вкара и над 30 гола. Спечели титлата през този сезон, а възрастта му - само на 23 години, предопределя, че ще е лидер на "сините" още дълго време. Талантлив, но все още непостоянен. И все пак - една от звездите на шампионите. Снимка: Goal.com
Оскар (Челси). За три сезона навъртя 150 мача за клуба, вкара и над 30 гола. Спечели титлата през този сезон, а възрастта му - само на 23 години, предопределя, че ще е лидер на "сините" още дълго време. Талантлив, но все още непостоянен. И все пак - една от звездите на шампионите.
Диего Коща (Челси). За мнозина трансферът му е грешка, а стилът - неподходящ за Англия. Но статистиките говорят друго - Диего вкара 20 пъти във Висшата лига, което е отлично постижение за първи сезон. Спечели и две купи, едната от които е титлата.
Антонио Валенсия (Манчестър Юнайтед). След 10 сезона в Англия, заключението може да е само едно - постоянство и класа. Четири години еквадорецът игра за Уигън и бе много силно крило, за да премине в Манчестър Юнайтед. Там има вече 221 мача, като е използван предимно на поста десен защитник, но е също толкова ефективен и всеотдаен.
Хулиан Сперони (Кристъл Палас). Ето ви една жива легенда!Ще започне 12-ия си сезон в Кристъл Палас, като остана в тима и в Чемпиъншип. Наближава 400 мача за клуба, където е боготворен. Аржентинският вратар е капитан на отбора, вече е на 36 години, но не смята да спира.
Филипе Коутиньо (Ливърпул). Вероятната следваща най-голяма южноамериканска звезда в лигата, поне ако съдим от последния сезон. Купен само за 8 милиона лири от Интер, той е удар право в целта. На 23 години, национал на Бразилия, плеймейкър, а вече има 102 мача за Ливърпул. Играч на годината в клуба си, в идеалния тим на сезона на Висшата лига. Бъдещето е пред него.

Южноамериканските играчи в Европа обикновено са "подправката", която прави един отбор далеч по-атрактивен за гледане. Това бе схващането за латино звездите от края на миналия век.

Днес Бразилия и Аржентина, Уругвай и Парагвай, а и Чили, дават стотици играчи на европейските тимове, и то далеч не само техничари и голаджии.

В Англия е най-трудна адаптацията, казват експерти по спецификата на футбола на Острова. Но немалко звезди от Южна Америка станаха култови фигури там през годините.

До появата на Висшата лига през 1993 г. те бяха единици, като аржентинските световни шампиони Ози Ардилес и Рики Виля са пионерите.

Техният престой в Тотнъм е абсолютен фурор, въпреки че идва във времена, когато отношенията между Англия и Аржентина са обтегнати в зародиша на конфликта около Фолклендските острови.

Но след началото на 90-те години на миналия век Ози и Рики бяха последвани от страхотни играчи, някои от които успяха да оставят ярка диря.

Последният, напуснал Висшата лига като суперзвезда, е Луис Суарес. Уругваецът е в Барса, стана шампион на Испания и Европа, но пътят му към върха бе извървян в Ливърпул, където тероризираше защитите на английските тимове.

Днес Серхио Агуеро е флагманът на южноамериканските звезди в Англия. Но младоци като Оскар и Коутиньо опитват да посегнат към короната му.

Ливърпул привлече и Роберто Фирмино, а и се очаква повече от Анхел ди Мария, който направи слабичък първи сезон в Юнайтед.

С други думи - и през новия сезон чакаме "подправката" от Южна Америка да прави английския футбол с една идея по-зрелищен.

Ето ги някои от големите успешни южноамериканци в Англия през годините.

 

Най-четените