Язовецът е малък досадник, който никога не се отказва да те гони. Преследва те дори в дупката...
Бернар Ино бе такъв на велосипеда си. С травма, повреда или безнадеждна ситуация за класирането, но френският колоездачен мит бе пример как се водеше битка до последен дъх.
Непримиримият Бернар Ино навърши 60 години на 14 ноември и това бе повод за куп спортни издания по света да си спомнят вероятно най-великият колоездач на шосе от времената, когато не допингът бе основна тема в спорта.
За 12 години той спечели над 200 победи. Единственият в историята, който има повече от един краен успех в трите класики - "Тур дьо Франс" (5 пъти), "Джиро д'Италия" (3 пъти) и "Вуелта" (Испания - 2 пъти). Един от четиримата, печелил 5 издания на "Тура".
Единственият, който никога не е бил по-назад от второ място при участията си в най-славното колоездачно състезание. Пет победи, 3 втори места, 4 неучастия заради контузии.
Ино бе чешит от класа на велосипеда. Слезе, за да раздаде юмруци на протестиращи по време на един пробег Париж - Ница. Изкарали го извън нерви. Заради това загуби от ирландеца Саймън Кели.
През 1985 г. кара почти през целия "Тур" с насинено око, след като разрешил спор с фен "по лесния начин" току преди старта.
Понякога го питаха: "Не трябва ли да се отнасяте по-добре към феновете?".
"Не съм тук заради тях, а за да победя", отсичаше Ино. Язовец от класа. Някои биха казали - бурсук.
"Ако титлите ми бяха спечелени както тези на Армстронг, щях да се обеся", отсече в рядко тв интервю преди време. Откритото му мнение за допинга в колоезденето го прави неудобен и сега си гледа фермата в родния Бретан. Дори вече не е сред организаторите на "Тура", както бе между 2002-ра и 2008-а. Защото се справи "по своя начин" с протестър, излязъл на подиума за награждаване след един от етапите.
Луд, безумно вманиачен в победата и не обичащ да губи. През 1985 г. притисна съотборника си Грег Лемън да му даде победата на "Тура", въпреки че американецът водеше. Година по-късно джентълменски му върна жеста, като притискаше конкурентите на Лемън, но остави победата в края за него.
Такива времена бяха и в този спорт, който в модерните дни се превърна в разочарование за милионите си фенове.
И такива хора като Язовеца Бернар Ино правеха магията на колоезденето.
