За всички е ясно дори с просто око - три победи в оставащите четири мача ни пращат на бараж.
Независимо от това, какво се случи в петък вечер в Палермо, имаме три мачбола.
Много трудни мачове, разбира се, но - в никакъв случай сравними със сблъсък с Италия като гост.
Бием си Малта, лъжем Армения в Ереван и опираме до последен решителен сблъсък у дома с Чехия. Тук вече ще вкараме в игра фактори като домакинство (ако е необходимо и домакинско гостоприемство към важни лица около мача) и т.н.
Така разсъждаваме от години. Все тъним с някакви сметки, все гледаме да докараме нещата до нашето си...
А всъщност мачовете са на терена, където калкулатори няма.
В четвъртък вечер Любо Пенев спокойно можеше да каже - нямаме какво да губим, те трябва да бързат, ние имаме още три решителни мача...
Нали все такова ни е мисленето, когато се изправяме срещу Италия, Германия или Англия.
Да, ама не.
На пресконференцията в Палермо, италианските журналисти останаха впечатлени от поведението на българския селекционер. Излъчи, както се казва, правилните сигнали.
"Ще играем за победа, защото тя решава първото място в групата. А това е нашата цел", директно изстреля Любо. Какъв ти бараж? Пенев си гони директно класиране.
"Няма да играем в защита, защо все ме питате това? Разбира се, ще се защитаваме, когато те нападат. Но никаква мисъл за пазене на равен резултат. Ние сме много добър отбор и сме добре подготвени".
За някой сигурно са само лафове, нали сме държавата на хейтърите и подигравчиите.
Но тези думи, казани преди гостуване на отбор №2 в Европа, топлят и вдигат духа. Не само на нас, които гледаме и отразяваме отстрани. А и на отбора, бъдете сигурни.
Той го доказа дотук. Само малко късмет и едно-две съдийски решения ни спряха да бием Италия в София, а бяхме по-добрият отбор на терена.
Надиграхме в първите 30 минути Дания, когато дойде глупавият червен картон на Бандаловски. Не паднахме, но ония 2 изпуснати точки са тягостен спомен.
По гадничък начин се разминахме с победата в Дания, пак с едно спорно съдийско решение. Вярно е, че и там, а и в Прага, имахме и малко късмет.
Но кой няма нужда от това, за да има успехи?
С такова отношение и подход, отборът е в сигурни ръце. Пенев не се притеснява да казва какво мисли, а отборът му - да играе, както той мисли.
Целиш ли се високо, независимо от обстоятелствата и обективните истини (като липсата на особено качество в тима), ще си възнаграден.
Ние се надяваме на бараж. Но се радваме, че Любо иска първото място. Някак по-добре ни е така, отколкото да слушаме как сме по-слаби от съперника и всяка точка е успех.
